Българско-украинската продукция „Краят на реката“, която е единствената родна лента в конкурсната програма на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“, е един много изстрадан филм. Това сподели след премиерата на заглавието режисьорът Васил Барков. Това е неговият пълнометражен дебют, след заснемането на няколко документални и късометражни филма. Завършил е НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ при Владислав Икономов.
Вилково, където се развива действието във филма, е близо до родното село на режисьора. Историята е базирана на действителни събития и разказва за българин, който отива в Украйна и намира мечтания живот. От малък съм впечатлен от този край и неговите жители, които са руснаци, прогонени от царския режим. Те се наричат липовани и имат специфична култура, разказа Барков. Преди години той участва в заснемането на документален филм за общността. „Бяхме там през зимата, запознахме се с баба Зина, видях тези канали, които напомнят Венеция и се вливат в Дунав. До такава степен се впечатлих, че започнах да мисля за игрална история, която да се развива там. Желанието ми бе във филма да създам смесица от културни пространства и да ги сблъскам“, сподели той. Написва първи вариант на сценария и го дава на Марин Дамянов, който се включва в продукцията. През 2018 г. получават финансиране в Националния филмов център (НФЦ) у нас, но недостатъчно и се налага да търсят и друг продуцент. Получават държавна подкрепа и в Украйна, която с идването на нова власт е отменена. Затова кандидатстват втори път и отново печелят, разказа режисьорът. В сценарния екип се включва и Володимир Филиппов.
„След това дойде пандемията от КFLRO-19 и после войната. Този филм е изстрадан до такава степен технически, емоционално и режисьорски. Монтиран е от разстояние, което беше мъчително. Ако сега трябваше да го започна отново, нямаше да го направя, защото не може да се работи по този начин“, сподели Барков.
Пред БТА той каза, че войната се отразява силно на хората в родния му край. „Върху тях се насложиха толкова събития от световен мащаб и в емоционално състояние те са потиснати и разбити. Не знаят как да живеят, какво бъдеще ги очаква. Животът им е ограничен от военните. Сега не могат и да излизат спокойно с лодките си в делтата на Дунав да ловят риба, което е единственият им поминък, докато по време на снимките това все още бе възможно“, допълни той.
По думите му в момента в Украйна не се снимат филми, а преди войната е имало доста продукции на година и те са били обезпечени с добри бюджети, поне два пъти по-големи отколкото в България. „Там има кино култура. Все повече навлизат европейските практики. Украинците са отворени към света, канят известни имена, правят копродукции“, разказа Барков.
В неговия филм „Краят на реката“ главната роля изпълнява българският артист Пенко Господинов. Според режисьора героят му Христофор се променя пред очите ни. „Той идва от едно безгрижие в България и за него Вилково е непознат свят. Там той усеща нуждата да разчупи пространството, в което живее, да направи крачката да си възвърне живота, за който винаги е мечтал“, каза Васил Барков. Той уточни, че иска да прави не режисьорско кино, а и актьорско, в което образът да владее изпълнителя. „За мен Пенко Господинов е откритие в тази роля и той издърпва филма. Гледал съм го в други роли, където играе по-скоро статично състояние на предсказуем, вътрешно монолитен човек, мъжкар, а тук той преминава през различни емоционални състояния“, смята режисьорът.
Критиката изрази отлична оценка и за изпълнителката на главната женска роля във филма. Това е Катерина Молчанова, която по думите на Барков е известна украинска киноактриса с много сериозни роли и международни участия. Той вижда в изиграния от нея образ експресионизъм с емоции от нулата до върха и намира избора й за чудесен. Ярко присъствие според него има и българският актьор Георги Керменски. Музиката е на Калин Николов, с когото Барков сподели, че са имали творческо единение и чудесна спойка, въпреки че се е наложило да се пренаписват част от композициите.
Лентата „Краят на реката“ вече е показана във Вилково, дублирана на украински. По думите на режисьора тя е била разбрана от местните хора, макар те да намират града си за по-светъл от показания на екрана. Обясних това с мрачната история за непредумишленото убийство и за света на главния герой, който се опитва да отвори това пространство, обясни Барков.