Цифровите технологии като мост към нови публики бяха във фокуса на първия ден от форума „Дигитализация и иновации за културно наследство“

Дигиталните технологии като мост между културното наследство и новите публики бяха във фокуса през първия ден от четвъртото издание на международния форум „Дигитализация и иновации за културно наследство“ с участие на експерти от 10 държави. Срещата се провежда днес и утре в София в концертната зала „Биад“ на Федерацията на научно-техническите съюзи в България. Организатор е фондация „Проект Бузлуджа“.
Дигитализацията е ключов инструмент за опазване на културното наследство, но може да се използва както съзидателно, така и разрушително, заяви арх. Петър Петров на форума в София. Той подчерта нуждата от развитие на дигиталната среда и подобряване на законодателството. Според Бенямин Кьостер културното наследство насърчава диалога между обществата, а дигитализацията го прави по-достъпно, особено при ограничен физически достъп или в условия на конфликти. Йордан Милчев акцентира върху иновациите в реставрацията, включващи 3D сканиране, моделиране и реализация. Експертите се обединиха около идеята, че технологиите са важни за съхранението и популяризирането на културните ценности.
Дигиталните технологии променят начина, по който се възприема и съхранява културното наследство, като създават нови възможности за достъп, интерпретация и участие, заяви Греъм Бел от „Европа Ностра“. По думите му дигиталното е процес на ангажираност, който превръща хората в активни създатели на съдържание. Той илюстрира това с примера за различните възприятия към един обект, водещи до множество „дигитални двойници“. Бел подчерта значението на технологии като 3D сканиране, дронове и мобилни устройства за документиране и анализ. Според него дигиталното свързва миналото, настоящето и бъдещето и стимулира иновации чрез разрушаване на утвърдени модели.
На събитието  беше представен дигитален двойник на Дом-паметника Бузлуджа. Арх. Дора Иванова показа проекта като част от усилията за съхраняване на монумента, включително виртуална разходка и интервюта. Участниците предложиха идеи за бъдещето му, а бяха демонстрирани и сценарии при липса на намеса. Екипът на Tornado Studios обясни процеса – от сканиране до финален модел, създаден за четири месеца. Според експертите дигиталният двойник разширява достъпа до културното наследство и привлича млади публики. Събитието завърши с работилница за създаване на нови интерпретации на Бузлуджа.
Объдени бяха и иновативни комуникационни подходи за представяне на дисонантното наследство. Според д-р Риин Алаталу паметниците не бива да се премахват, а да се преосмислят като пространства за диалог и памет. Ерън Тейлър подчерта потенциала на Бузлуджа като място с многопластови интерпретации, а проф. Патрик Лийч акцентира върху сложните наративи на подобни обекти. Учени от Болоня отбелязаха ключовата роля на комуникацията, а експерти от Барселона представиха примера с „Долината на падналите“. Общото мнение бе, че чрез нови интерпретации и дигитални инструменти наследството може да се превърне в основа за обществен диалог.
Експерти представиха също иновативни дигитални решения за музеи на форума в София. Алисън Беърли показа виртуални проекти, достъпни на 24 езика, съчетаващи онлайн и физическо преживяване. Инж. Катя Стоянова представи дигитални модели и реконструкции на Хераклея Синтика и Самуиловата крепост, както и тактилна изложба. Петя Велковска и Йосиф Божилов акцентираха върху сетивното преживяване чрез комбиниране на събития и технологии. Боян Милушев демонстрира имерсивни и VR проекти, а Марин Петков подчерта ролята на 3D мапинга. Общото послание бе, че технологиите трябва да разказват истории и да ангажират публиката.