Българската литература е в блестящо здраве и е една от най-силно присъстващите като талант в Европа, каза пред БТА Митко Новков

Българската литература от поне десетина години е в блестящо здраве и е може би една от най-силно присъстващите като талант, като можене и като експеримент литератури в цяла Европа. Това каза пред БТА журналистът и литературен критик Митко Новков. На млади културни дейци в България, които са „не по-малко стойностни и не по-малко значими от свои връстници или пък дори и по-големи хора, които правят френската, германската, английската, португалската, датската и каквато още искате култура“ е посветена новата му книга – „Младежката лига“.
„Това са интервюта, които съм провеждал в продължение на няколко години. Започнаха преди повече от 10 години. Интервютата са с млади хора, до 35 години, които и по онова време, и сега се занимават активно с култура в България. Тогава имаше един много силен стремеж към Терминал 2, дори имаше и едно такова издание „Терминал 2“. А те стояха тук, в България, и наистина даваха всичките си усилия, енергия, талант, възможности да създават значими културни продукти“, разказа Новков.
Сред „героите“ в книгата му са художниците Калия Калъчева, Минко Йовчев и Нора Ампова, писателите Лора Динкова, Белослава Димитрова, Ангел Игов, Александър Шпатов, Зорница Гъркова, кинорежисьорът Петър Вълчанов, актрисата Весела Бабинова, хореографът Станислав Генадиев и др. „Опитал съм се да намеря хора от всички сфери на изкуствата и да говоря с тях за това защо са тук, какъв е смисълът да бъдат тук, какво ги държи“, обясни авторът на „Младежката лига“, която ще излезе под знака на „Хермес“.
Митко Новков разказа, че след първоначалните интервюта е задал по три допълнителни въпроса на всеки от участващите в книгата, като единствено двама не са успели да отговорят на тях - Александър Шпатов и Константин Трендафилов. „Те бяха свързани с това какво се е променило за това време в личната и творческата съдба, продължават ли да смятат, че да се прави култура в България и изобщо да се прави култура е в някаква степен смислено занятие. Третият въпрос бе да изброят три неща, които ги въодушевяват, радват, карат ги да бъдат позитивни и три неща, които по-скоро ги натъжават и предизвикват в душите им печал и покруса“, отбеляза журналистът и литературен критик.
КНИГАТА ДАВА КАРТИНА ЗА КУЛТУРНИЯ ПЕЙЗАЖ В СТРАНАТА
По думите му през отговорите и начина, по който неговите събеседници виждат битието си на културни деятели в България, могат да се открият много неща за културния пейзаж в страната. „Мисля, че точно с това книгата е много ценна - защото дава една картина, която е едновременно пъстра, много богата, но в същото време е много съдържателна и може да предизвика много размисли, много емоции, дори ако щете, и най-вече - много разбиране за това кои сме, къде сме, какви сме и т.н.“, каза Новков. 
Според него част от предизвикателствата пред културния сектор в страната, когато е започнал да прави интервютата, са свързани с финансовата криза от 2008 г., след която не само в България, но и по света, е имало орязвания на бюджета тъкмо за култура. „Големият проблем беше именно в това, че по някакъв начин е много сложно от финансова гледна точка, от материална гледна точка да се отдаваш на духовни занимания и те да ти бъдат професионален път. Сега ситуацията в това отношение е сравнително по-добра и в доста от отговорите това личи. Но пък от друга страна не се е променило в достатъчна степен отношението на обществото и отношението на управляващите към културата. Повече се набляга на официални, на парадни, на луксозни неща. А истинското правене на култура, което е живо, което е жизнено, което тече като един непрекъснат поток, някак си се оставя само на себе си. От друга страна - и това е изключително важно - никой от тези хора не изпада в отчаянието, че не бива подкрепен от държавата. Всеки от тях знае, че култура се прави така. Прави се индивидуално, прави се от името на индивида, а не от името на някаква държавна институция. Културата е индивидуално дело, но това индивидуално дело прави общо възвишение на цялото ни общество“, отбеляза Новков.
Той допълни, че имало хора с колебания, но нито един от събеседниците му не е заявил категорично, че е загубил времето си занимавайки се с култура у нас. Всички по някакъв начин устояваха и отстояваха мнението, че да се прави култура и да се посветиш на правенето на култура е много достойно, много смислено и много емоционално и изобщо - битийно зареждащо занятие, каза още авторът на „Младежката лига“.
На въпроса по какъв начин се допълват новата му книга и сборникът с есета „Вслушвания“, които издаде в края на миналата година, той отговори: „Европа е България, България е Европа. Това е посланието и на двете книги, а и на всички други мои досегашни“.
Митко Новков обясни, че винаги се е опитвал да покаже, че българската литература е световна литература. „Вслушвания“ е посветена на това, че в някаква степен в българското културно пространство са видими проблеми, които са насъщно видими и разглеждани от големите литератури, от големите езици като френски, немски, английски. Опитал съм се и се надявам книгата да е показала, че тези големи интелектуални задачи, които седят пред големите езици, могат съвсем успешно и съвсем с леко сърце и с талантлива ръка да бъдат решавани и от нашия среднително мъничък български език“, каза той.
ФАЛШИВА ЛИТЕРАТУРА
Литературният критик отбеляза обаче, че смята, че терминът „фейклит“ (фалшива литература – бел.а.) все повече започва да набира сила. „В последния брой на „Съвременник“, където съм литературен наблюдател за българската проза, пуснах един текст, който беше посветен на евентуални опасности пред това българската литература да залитне в някакви неща. Едната опасност е точно този фейклит, фалшива литература, залитането към псевдоетнографското, към псевдонародностното, към някакви уж народни обичаи“, обясни той. По думите му такива текстове обикновено са слаби от гледна точка на писателски талант, а от гледна точка на истинно народното са „точно фалшиви“.
Фалшивата литература не може да бъде толкова опасна, колкото са фалшивите новини, смята още Новков. Според него обаче има свързаност между двете - тези, които вярват на фалшивите новини, четат фалшива литература, а тези, които са имунизирани срещу фалшивите новини, те много добре усещат и фалшивостта в литературата и се отдават на истински стойностни произведения.
Митко Новков е роден през 1961 г. в село Бързия, Берковица. Завършил е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор е на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор е на книги, сред които „Вслушвания“, „Изядената ябълка“, „Намерени в превода“, „Нервът телевизия“ и др., както и на публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Носител е на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).