Българската наука отбелязва напредък в европейското изследователско пространство, показва новият доклад на Европейската комисия

България прави последователни стъпки за по-дълбока интеграция в Европейското изследователско пространство и утвърждаване на ролята си в европейската научна общност. Това показва новият доклад на Европейската комисия - ERA Country Report 2024: Bulgaria, който проследява напредъка на страната в изпълнението общностните приоритети и въвеждането на ключови реформи в научната политика, съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката (МОН).
Сред отчетените постижения е по-атрактивната научна кариера - докторантските стипендии бяха увеличени с 23 процента през 2024 г., а възнагражденията на учените вече са обвързани със средната работна заплата в страната. Това е важна стъпка за задържане на млади специалисти и привличане на нови изследователи, се отбелязва в доклада.
Напредък е отчетен и в предоставянето на нови възможности за международен обмен чрез програмите "Вихрен", "Петър Берон" и Швейцарско-българската програма, която с компонентите PROMYS и SCIEX подкрепя завръщането на български учени от чужбина и улеснява мобилността на млади изследователи между България и Швейцария.
Сред постиженията на страната ни е и новият Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите (2024). Той създава единна рамка за трансфер на технологии, отворена наука, защита на интелектуалната собственост и по-добра координация между Министерството на образованието и науката, и Министерството на иновациите и растежа.
Модернизираната научна инфраструктура също е сред положителните промени. От Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027) вече функционират 51 обекта, включително центровете за върхови постижения и компетентност. Те ще бъдат ключов инструмент за участие в национални и европейски програми.
По отношение на подкрепата за зеления и дигиталния преход ЕК отбелязва, че страната ни подкрепя 249 проекта за възобновяема енергия и е приела стратегията "Дигитална трансформация на България 2024-2030". България вече е над средното ниво в ЕС по дигитални обществени услуги за бизнеса.
По отношение на международните партньорства - България се включи в инициативи като PRIMA (за сътрудничество в Средиземноморието) и Европейския акт за интегралните схеми чрез изграждането на Национален център за компетентност в сферата на микроелектрониката. 
Докладът отбелязва също и някои предизвикателства пред страната ни - като например недостатъчните инвестиции в научни изследвания и иновации. Европейската комисия препоръчва България да засили синергиите между националните програми и финансирането по "Хоризонт Европа", за да може да се постигне по-високо качество на научните изследвания и по-силна международна видимост.
Европейското изследователско пространство е инициатива на ЕС, чието развитие започва в началото на 2000 г. Основната му цел е изграждането на единен пазар за научни изследвания и иновации, който да гарантира свободното движение на изследователи, научни знания и технологии, както и да подпомогне повишаването на конкурентоспособността на европейската икономика и индустрия.
Както БТА писа през януари тази година, засилването на българското участие в "Хоризонт Европа", която е рамковата програма за научни изследвания и иновации, привличането и задържането на учени и изследователи в европейското пространство, както и насърчаване на развитието на европейските таланти - тези теми обсъдиха тогава министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и европейският комисар за стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации Екатерина Захариева. Това съобщи тогава пресцентърът на МОН. 
Еврокомисарят Екатерина Захариева поздрави тогава МОН за създаването на лиазон (свързващ) офис в Брюксел, който подпомага включването на българските научни организации и бизнеса в европейските програми за наука и иновации. Офисът предоставя информация и улеснява връзката на българските участници с ключовите европейски институции и мрежи от експерти.