Българският павилион на Венецианското биенале е замислен така, че посетителите да бъдат участници в изложбата, каза кураторът Мартина Йорданова

Българският павилион е така измислен, че посетителите да бъдат участници в изложбата. Това каза пред БТА Мартина Йорданова, куратор на инсталацията „Федерация на минорните практики“, с която България се явява на 61-ото Венецианско биенале.
Екипът ни бе допуснат да снима българския павилион за Венецианското биенале броени дни преди инсталацията да замине за Италия. Българският павилион ще бъде открит на 7 май в зала „Тициан“ във Венеция и ще остане отворен за посетители до 22 ноември.
ПРОЕКТЪТ
Тази година страната ни се представя с инсталацията „Федерация на минорните практики“, реализирана от художничките Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева, с куратор Мартина Йорданова. Комисар на българското участие е Десислава Димова.
Изцяло женският екип трансформира павилиона в спекулативна изследователска лаборатория, която събира сигнали от четири филма и ги активира чрез видеоигра като среда за взаимодействие с публиката.
В представените видеопроекти авторките изследват различни аспекти на съвременността – от бъдещето и дезинформацията до връзката между място, памет и общност.
Гери Георгиева създава видео, в което влиза в ролята на водеща на новинарска емисия от бъдещето, изградена чрез композиция от седем монитора с почти храмова структура и ритуално внушение.
Венета Андонова насочва вниманието към т.нар. „сайтове гъби“ и екосистемите на дезинформация, като използва оригинални заглавия, генерирани с помощта на специално разработени езикови модели на български език.
Темата за мястото и неговите противоречия е водеща и в други проекти. В хибридния документален филм „Географията е съдба“ Райна Тенева изследва родния си Казанлък чрез неговата психогеография и напрежението между традицията на розопроизводството и оръжейната индустрия.
Мария Налбантова, от своя страна, работи върху видеотворбата „Блатна песен“, посветена на Драгоманското блато, в която преплита екологични промени, локални истории и участието на общността, събирани в продължение на няколкогодишна работа на терен.
ПУБЛИКАТА КАТО УЧАСТНИК
По думите на кураторката с „Федерация на минорните практики“ страната ни изпраща на биеналето актуални теми, които обхващат света на съвременното изкуство и нашия свят и живот, и свързват България с останалия свят. 
Тя отбелязва, че пространството е създадено така, че да задържи вниманието на посетителите и да ги превърне в активни участници. „Много рядко се случва наблюдателите да бъдат превърнати в активни участници в една изложба.  Тази възможност със сигурност би ангажирала публиката“, казва Йорданова. Тя допълва, че продължителността на видео съдържанието също предполага по-дълъг престой, тъй като продължителността на филмите е сто и десет минути. 
ПАВИЛИОНЪТ
Пространството на павилиона е изградено като последователност от зони, които активират различни сетивни преживявания. Концептуално проектът разглежда времето като обърната последователност. „Ако можем да разделим концепцията на павилиона на минало, настояще и бъдеще… бъдещето е този елемент, настоящето е играта, а миналото са филмите“, обяснява Йорданова.
По думите ѝ павилионът е мислен като обърната структура, в която посетителят преминава от бъдещето през настоящето към миналото, а след това се връща обратно по същия път. Това е така, тъй като входът и изходът съвпадат – пространството има една обща точка, през която се влиза и излиза, допълва тя.
„Аз го наричам фуния. Фуния, да, дето те засмуква“, допълва Жожо Георгиев от продукционно студио „200%“.
„Минавайки през тези три пространства, които са обособени, всяко едно пространство задвижва някои от сетивата, обяснява кураторката.
Входът към инсталацията е оформен като портал с огледална повърхност, която въвлича посетителя още от самото начало. „Самият портал прави един диагонал през целия павилион, така че още с влизането се виждат всички елементи, които предстои да бъдат изживяни“, казва Йорданова.
„Тук ще има една огледална повърхност, която символично отразява самият посетител да види сам себе си, вътре в нашето пространство“, допълва Габбро. 
Централен елемент в пространството е кръгла маса от кована мед, около която се развива специално създадена видеоигра. „Този елемент тук е част от масата, на която ще се играе специално създадената видеоигра. Тя е изградена от медна структура. В павилиона имаме мед, сребро и злато“, поясняват авторите.
Друг ключов символ е „казанът“, който обединява идеята за колективно мислене: „Казан е мястото, където се готвят нови идеи. Самата игра също е озаглавена „Казана“, обяснява Йорданова.
ДИСТАНЦИОННА ПОДГОТОВКА
Авторките в проекта живеят в чужбина и засега работят дистанционно по него. „Мисля, че първият път, когато ще седнем на една маса, ще бъде на нашата медна маса, която ще закараме във Венеция. Там ще е нашият момент“, казва кураторката.
„Имаме много срещи всяка седмица – с часове. Те започнаха още през декември и продължават и до днес, тъй като изпълнението на проекта изисква постоянна координация между нас. Структурата за вземане на решения е силно хоризонтална и всички участват активно, макар и от разстояние, във всеки етап от процеса“, разказва Мартина Йорданова.
ОТ ПРОЕКТ ДО РЕАЛИЗАЦИЯ
„Сега, когато виждаме всички тези елементи да се превръщат в реалност и цялата инсталация да придобива материалност, е много вълнуващо“, казва още тя.
По думите ѝ преминаването от проектно предложение към реална реализация е ключов момент. „Едно е човек просто да напише кандидатура и да представи идеи, които биха могли да се случат някъде във времето. В момента, в който те изберат да представиш България на Венецианското биенале, разбираш, че всичко това трябва да бъде изпълнено и да се придържаш към проекта“, допълва тя.
Кураторката подчертава, че реализирането на проекта е преминало през редица предизвикателства, свързани с избора на материали и изпълнението, но компромиси не са правени. „Имаше варианти за смяна на материали и за използване на други, но засега мисля, че сме заложили на най-доброто и всичко се изпълнява по възможно най-добрия начин, който сме си представяли“, уточнява тя.
Експозиционният дизайнер Катерина Габбро (студио „Габбро“) допълва, че усилията са били насочени именно към ограничаване на компромисите. „Работихме много в тази посока. Разбира се, винаги има някакви компромиси – все пак живеем в реалност, но като цяло успяхме да се придържаме към оригиналната концепция.“
„Нашият продукционен екип, Studio 200%, е изключителен. Не мога да си представя какво щяхме да правим без тях – те реализират всичките ни идеи и ги превръщат в реалност“, отбелязва Йорданова.
Екипът има и своя дефиниция за успех: „Златният лъв! Той е предвиден! Ние вече сме му построили специална златна пейка, на която да си го изложим“, казват те с усмивка.
Венецианското биенале на изкуствата ще се проведе от 9 май до 22 ноември 2026 г. Темата му е „6 минорни тоналности“. Българският павилион е в зала „Тициан“, където бяха показани българските проекти в 18-ото и 19-ото издание на Архитектурното биенале (2023 и 2025 г.), както и в 60-ото издание на Венецианското биенале на изкуствата през 2024 г.