Българските учители се нуждаят от подкрепа, а не от бюрокрация, сочи анализ на Синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа"

Синдикатът "Образование" към КТ "Подкрепа" следи постоянно за факторите, които натоварват прекомерно българския учител и го отблъскват от професията. На първо място в тази класация е стресът, породен от административната тежест (бумащина) в родното образование. Борбата с този вид стрес е огромен проблем за България и синдикатът ще предложи важни промени в българското образователно законодателство, се казва в анализ на синдиката с председател д-р Юлиян Петров. 
В него се уточнява, че за целта Синдикатът "Образование" изследва европейския опит в политиката за запазване на учителя от административната тежест.
"Ние открихме и сравняваме няколко основни модела за използване на помощен персонал - от мащабното прилагане на асистенти с широки отговорности в Обединеното кралство, през диференцираните хибридни роли в Бенелюкс/Белгия, Нидерландия и Люксембург, до системите със силно специализирана подкрепа в скандинавските страни. Анализът разкрива, че ефективността на тези мерки зависи не само от наличието на такъв персонал, но и от ключови фактори - като ясно дефиниране на ролите, адекватно обучение както за асистентите, така и за учителите, които ги управляват, устойчиво финансиране и наличие на ясна системна визия", отбелязват от учителския синдикат. 
И подчертават, че нарастващата административна тежест е най-голямото предизвикателство пред европейското образование.
Учителската професия отдавна е призната за една от най-взискателните откъм обществени очаквания, но често пълният обхват на натоварването остава невидим за обществото. Отвъд прякото преподаване в класната стая, учителите са ангажирани с множество дейности, които съставляват т.нар. скрито натоварване (hidden workload). Анализ на данни от европейската образователна мрежа Eurydice, цитиран от Европейския синдикален комитет за образование (ETUCE), показва, че при учителите в прогимназиалния етап на образование в Европа прякото преподаване заема едва 46,8% от работното им време. Останалата част е посветена на планиране и подготовка на уроци, оценяване на работата на учениците и огромен обем от административни задачи.
Тази прекомерна административна тежест се превръща в основен източник на стрес и професионално прегаряне. Международното проучване на преподаването и ученето (TALIS) на ОИСР установява, че 49% от учителите в страните членки посочват твърде многото административна работа като една от основните причини за стрес в работата им. Този стрес не е просто временно неудобство; той е пряко свързан с цялостното благополучие на учителите и намерението им да напуснат професията.
Доклади на Европейската комисия и ОИСР подчертават, че учителите, изпитващи високи нива на стрес, са много по-склонни да обмислят смяна на кариерата си през следващите пет години.
В отговор на нарастващата административна тежест, много европейски образователни системи са въвели различни форми на помощен персонал. 
Обединеното кралство се отличава с едно от най-мащабните приложения на помощен персонал в Европа. Асистентите на учителя (Teaching Assistants - TAs) съставляват около една четвърт от цялата работна сила в държавните училища в Англия. 
За да облекчат учителите, TAs поемат широк спектър от административни и непедагогически задачи. Сред тях са административни дейности: това включва традиционни задачи - като подготовка на учебни ресурси и материали, поддържане на реда и вида на класната стая, но също и по-сложни дейности като работа с документация, свързана с Общия регламент за защита на данните (GDPR), регистриране на проблеми, свързани със закрилата на детето и администрация по индивидуалните образователни планове за ученици със специални образователни потребности (EHC plans).
TAs редовно изпълняват дежурства преди началото на учебните часове, по време на междучасията и в обедната почивка, което освобождава учителите от тези ангажименти. освен надзорни, те имат и подкрепящи и други дейности - ролята им често се разширява до оказване на пасторална грижа за учениците, комуникация с родители, оказване на медицинска подкрепа (например даване на лекарства) и подпомагане на извънкласни дейности и училищни екскурзии.
Държавите от Бенелюкс/Белгия, Нидерландия и Люксембург, и Франция прилагат по-диференцирани модели, където помощният персонал често има хибридни роли, съчетаващи административни, надзорни и педагогически функции.
В Нидерландия съществува йерархия от няколко роли. На най-базово ниво е klassenassistent (асистент в класната стая), който изпълнява предимно подпомагащи задачи.
По-високо в йерархията е onderwijsassistent (образователен асистент), който, освен подкрепа за учениците, поема и административни задължения - като водене на документация за напредъка на учениците, помощ при избора и подготовката на учебни материали и координиране на дейности. 
На най-високото ниво е leraarondersteuner (помощник-учител), който има още по-голяма отговорност и може да подготвя и провежда части от уроци или практически занимания. Разпространението на тези роли е отчасти отговор на хроничния недостиг на учители в страната, като в извънредни ситуации на асистентите се налага да поемат и преподавателски функции. 
Във Франция съществуват роли като surveillants, чиито традиционни надзорни функции (извън класната стая) са разширени, за да включват подкрепа за учениците по време на учебния процес и съдействие в областта на информационните технологии. Наред с тях, aide-éducateurs (помощник-учители) имат по-пряка учебна роля и подпомагат извънкласните дейности. Профсъюзите в страната са особено активни в борбата за официално признаване на статута и подобряване на условията на труд на този помощен персонал.
Моделът в Белгия представя интересен случай, в който образователната политика се пресича със социалната. Ролята на agents contractuels subventionnés (ACS) - субсидирани служители по договор, е създадена не само за нуждите на училищата, но и като инструмент на пазара на труда. Програмата цели реинтеграцията на дългосрочно безработни лица, като държавата предоставя субсидии на работодатели от нестопанския сектор, включително образователни институции, за да ги наемат. 
В Чехия ролята на asistent pedagoga (педагогически асистент) се разраства експоненциално след голямата реформа за приобщаващо образование от 2016 г. Основната им функция е да подпомагат ученици със специални образователни потребности, но това неизбежно включва и редица административни задачи, които облекчават учителя: комуникация с родители, съдействие в подготовката на индивидуализирани учебни материали и водене на документация за напредъка на ученика. 
Като контрапункт, Финландия и Норвегия прилагат модел, фокусиран не върху прякото административно облекчаване на учителя, а върху изграждането на силен екип от високоспециализирани професионалисти около ученика. Във финландските училища ключова роля играят kuraattori (училищен социален работник), opo (кариерен и академичен консултант) и psykologi (училищен психолог). Тяхната задача е да се грижат за социалното, емоционалното и психическото благополучие на учениците и да им помагат в академичното и кариерно ориентиране. Макар и да съществуват teaching assistants, тяхната роля е предимно педагогическа. Подобен е и моделът в Норвегия, където skoleassistent или pedagogisk assistent работи под прякото ръководство на учителя, за да подпомага ученици, особено тези със СОП или със социални и емоционални трудности. Задачите им включват тясно сътрудничество с учители и родители, но не и мащабно поемане на общи административни задължения.
Философията зад този скандинавски подход е различна. Вместо да се наема персонал за изпълнение на рутинни административни задачи, се инвестира във висококвалифицирани специалисти, които да решават сложни проблеми. Този подход е по-скоро превантивен - той цели да адресира трудностите на ученика, преди те да ескалират и да се превърнат в тежест за учителя и целия клас. По този начин учителят се облекчава косвено, тъй като не му се налага да отделя много време и енергия за справяне с проблеми извън неговата пряка компетентност. Това е по-скъп, но потенциално по-ефективен в дългосрочен план модел, който обаче не решава проблема с ежедневната, рутинна администрация.
Испанската образователна система предлага модел, който се основава на ясното разграничаване между педагогически и непедагогически функции. В училищата съществува ясно дефинирана категория персонал, наречена "административен и обслужващ персонал" (personal de administración y servicios). Тази категория включва служители с различни профили: административен състав; библиотекари; ИКТ специалисти и обслужващ персонал.
Този подход предполага, че административната работа е отделна професионална сфера в рамките на училището, която се изпълнява от специализирани за това служители. Това позволява на учителите да се концентрират основно върху своите педагогически отговорности, като по този начин се намалява "скритото натоварване" и се повишава ефективността на учебния процес.
"Българската образователна система е много скромна откъм подобен тип длъжности, но все пак съществуват педагогически съветник, психолог, помощник-възпитател, образователен медиатор, медицински сестри, охрана, портиер, секретар и други, но не всички от изброените са в помощ на учителя. Конкретните професионални позиции, съществуващи в европейските училища, все още не са припознати в българската образователна система, а съществуващите не са задължителни. И ако в европейските образователни системи подобен тип длъжности в помощ на учителя са двойно повече от конкретния брой на учителите в едно училище, то в България те наброяват не повече от 30% от педагогическия състав", се казва в анализа.
Позиция на Синдиката "Образование" за създаване на политики за защита на учителя от стреса от бумащината в България
Въз основа на анализа на европейските модели, социалните партньори в българското образование трябва да разработят устойчива и ефективна политика за намаляване на административната тежест на учителите в България чрез въвеждане на помощен персонал, сочи анализът. Трябва да се разработи ясна национална рамка за ролите и отговорностите. За да се избегне проблемът с "пълзенето на длъжността" и неяснотата, е от съществено значение да се разработи ясна национална рамка, която да дефинира различните видове помощен персонал и да очертае техните отговорности. Вместо една обща длъжност "помощник", може да се обмисли въвеждането на диференцирани роли, например: административен асистент (фокусиран върху документация, комуникация, организация), педагогически асистент/асистент на учителя (подпомагащ пряко учебния процес в класната стая) и асистент за подкрепа на деца със СОП. Това е инвестиция в професионални длъжности, а не в социално временни иновации.
За да бъде помощният персонал ефективен партньор на учителя, той трябва да бъде разглеждан като ценен професионалист, а не като временна и нискоквалифицирана работна ръка, се посочва в документа. Това изисква съзнателна държавна политика за професионализация на тези роли. Необходимо е да се разработят държавни образователни стандарти за квалификация, да се създадат ясни пътеки за кариерно развитие и да се осигури достойно заплащане, обвързано с квалификацията и отговорностите. Да се въведе задължително съвместно обучение. Това обучение обединява два аспекта - способности на учителя да делегира роли и отговорности, и обучения за помощния персонал, помощници на учителя.
Трябва да се осигури време и структури за сътрудничество, защото ефективното сътрудничество не може да се случва "на крак" в междучасието. Успехът на партньорството между учител и асистент зависи от наличието на време за съвместна работа. В нормативната уредба, уреждаща работното време и организацията на дейностите в училище, трябва да се предвиди защитено, платено време за съвместно планиране, обсъждане на напредъка на учениците и обратна връзка. Това е една от най-важните препоръки, произтичащи от изследванията за ефективността на помощния персонал, и е критично условие за превръщането на двама души в стаята в истински екип.
Трябва да има избор на стратегически модел, пише в анализа. Политиката за защита на учителя от стрес и бумащина в България, трябва да се ситуира след утвърден от социалните партньори стратегическия избор на модел или комбинация от модели, които са най-подходящи за българската образователна реалност. Бихме могли да изберем един от съществуващите модели: модел на пряко административно облекчение: назначаване на административен персонал, който да поеме максимален обем от рутинни задачи (подобно на испанския модел). Хибриден модел: назначаване на асистенти, които съчетават педагогическа подкрепа в клас с административни функции (подобно на британския и нидерландския модел). Модел на специализирана подкрепа: инвестиция в екипи от специалисти (психолози, социални работници, ресурсни учители), които да работят с учениците по специфични проблеми (подобно на скандинавския модел).
"Успехът на тази ключова реформа зависи от прилагането на цялостен и системен подход. Той трябва да включва ясно дефиниране на ролите и отговорностите, инвестиции в професионализацията и статута на помощния персонал, осигуряване на адекватно и съвместно обучение както за асистентите, така и за учителите, и гарантиране на структури и време за ефективно сътрудничество. Превръщането на помощния персонал от "невидими помощници" в ценени, уважавани и интегрирани членове на училищния екип е от решаващо значение. Това не е просто мярка за облекчаване на учителите, а стратегическа инвестиция в изграждането на по-устойчива и привлекателна учителска професия, и в подобряването на качеството на образователната среда за всички ученици. Успешното прилагане на такава политика може да се превърне в един от стълбовете за модернизацията на българското образование", заявяват от Синдиката "Образование".