Българското общество има огромен проблем с преработването на паметта за комунистическото минало, каза журналистът Тони Николов

Българското общество има огромен проблем с преработването на паметта за комунистическото минало. Това каза журналистът, философ и главен редактор на „Портал Култура" Тони Николов по време на публичната дискусия на тема „Как се култивира памет на отдалечени места: Белене и други европейски примери?". Дискусията се проведе днес в столичния литературен клуб „Перото“ към Националния дворец на културата (НДК).
„Ако помненето е приемане на миналото, колкото и трудно да е то, ние сякаш се опитваме да скрием тази много болезнена тема – оставяме я заметена под килима, оттласната, далеч назад", каза още Николов.
Според него „вече четири десетилетия България има този проблем с паметта и миналото."
„Целта на днешната среща е чрез един българо-немски паралел да се опитаме да видим дали нашите колеги от Германия изхождат от ГДР (Германската демократична република) и нейното минало. Целта ни е да намерим общите точки и да решим проблемите си", обясни Николов.
По време на дискусията бяха разгледани приликите и разликите между България и Германия по отношение на комунистическото минало и неговото влияние върху двете страни, както и паралелите и предизвикателствата при създаването на мемориални обекти, свързани с този период от историята.
„Темата със създаването на мемориални обекти на паметни места е въпрос, който вълнува голяма част от човечеството", отбеляза Джудит Майер от Мемориал „Андреасщрасе". 
„Общото между нас е преди всичко опитът, който сме натрупали от 90-те години насетне, от това как се научихме на свобода през 90-те години", коментира тя.
„Намерихме начин, как да предадем разказите за това, как различни хора от различни групи и малцинства в ГДР и България са били преследвани и са платили с живота си - били са убити. Мисля, че това е общият знаменател между България и ГДР в конкретния период", допълни Майер.
Д-р Маркус Пипер от Саксонската мемориална фондация отговори, че според него „историята ни е много сходна".
„Комунистическата диктатура в България и Източна Германия е сходна. Трудностите и при двете страни са свързани с това, че трябва да сме наясно, че диктатурата не може сама по себе си да функционира. Тя се подхранва, поддържа и захранва от хора, които са работили за тази диктатура - както в България, така и в ГДР. Затова е трудно за обществото да бъде самокритично към себе си, да има един самокритичен поглед към собствената си история, поне в началото, в първите 20-30 години след падането на въпросните диктатури", отбеляза д-р Пипер.
„В Германия винаги се казва, че имаме много мемориали, но мисля, че основната разлика между България и Германия е в това, че Германия беше разделена. Ние нямахме само Източна Германия, имахме Западна Германия, която беше една разделена страна, в едната част имахме една функционираща демокрация, която можеше да подпомогне на пост-комунистическото общество в Източна Германия - нещо, което в България го е нямало", коментира още Пипер.
Той допълни, че „в ГДР трябваше да се обясни как функционира една диктатура, кой каква роля е изпълнявал в тази диктатура, какво е било ежедневието на хората в този режим, докато в България нещата са се случили по малко по-различен начин."
Като въпрос в дискусията бе поставена и темата за активната работа и активна памет, които Германия е успяла да изгради след 90-те години.
„Затворите на Щази показват една много стройно организирана, бюрократично ефикасна система. Дори нивото на екипировката, на боядисаните решетки, излъчва една много добре конструирана бюрократична машина. Не бихме могли да направим съпоставка с концлагера „Белене", обясни Димитър Димов от Института за изследване на близкото минало „Проф. Ивайло Знеполски". 
„Ако се опитаме да направим това сравнение с начина, по който изглеждат подобни институции в Германия, ще видим, че имаме едно обратно впечатление на немарлива бюрокрация в България", допълни той.
Чрез примери като бившия концлагер „Белене“ и мемориалите в Германия, бяха дискутирани още теми - как пространства с минало в България могат да се превърнат в значими места за памет, образование и гражданско участие.
В обобщение, модераторът на събитието Тони Николов каза, че „всички мемориали и обществени институции от миналото, трябва да се свързват с настоящето."