Според изследователите фосилите, които са около 50 пъти по-тънки от човешки косъм, са съставени от силно магнитен минерал, съдържащ желязо, наречен магнетит. Те предполагат, че тези частици са били част от морски организъм, въпреки че точният му вид остава неизвестен.
Учените са открили множество такива вкаменелости на възраст около 97 милиона години. Въпреки това съществуват спорове дали те действително имат биологичен произход. В новото проучване е използвана триизмерна визуализация, за да се определи магнитната структура на един от фосилите – магнитна частица с форма на малка сладоледена фунийка, датираща от преди 65 милиона години.
Вътрешността на фосила съдържа затворена магнетизирана спирала, наподобяваща вихрушка. Частицата би могла да подпомага създаването на магнитно усещане у животното, полезно за навигация, обясняват учените.
„Нашето изследване показва, че силното магнетизиране предполага оптимизация за откриване на вариации в силата на магнитното поле на Земята между различни места. Това е ключово за изграждането на естествена „GPS система“, която позволява на животното да определи точното си местоположение, а не само например посоката на север“, казва Рич Харисън, професор по земни и планетарни науки в Университета в Кеймбридж и съавтор на проучването, публикувано в списание Communications Earth & Environment.
Глобалната система за позициониране осигурява навигация чрез сателити. Въпреки че се смята, че някои мигриращи животни – като птици, риби и насекоми – използват магнитното поле на Земята за ориентация, механизмът остава неясен. Една от хипотезите е, че магнитните частици в тялото им се подреждат спрямо магнитното поле, подобно на стрелката на компаса.
Идентифицирането на организма, към когото са принадлежали тези фосили, остава загадка, тъй като не са открити други останки от тялото. Според изследователите е логично тези вкаменелости да принадлежат на мигриращо животно, достатъчно широко разпространено, за да остави множество фосили. Една от възможните кандидатури са змиорките, смята Харисън.