И може би ние прахосваме тези таланти също както този слуга, но идва момент, в който трябва да направим отчет на всичко това, което ни е дарено, посочи отец Иван. Според него историята от евангелския текст не завършва с милостта на господаря, а продължава с отказа на същия слуга да опрости много по-нищожен дълг на друг работник. Продължението на притчата символично представя взаимоотношенията между нас, хората, според отец Иван. Той припомни думите на господаря „Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си?“
„И целият разказ завършва със страшните Господни слова, че така, както постъпваме ние между нас, ако не се научим между нас да си прощаваме и да продължаваме напред, то какво очакваме? Защо се молим всеки ден с молитвата „Отче наш“, където казваме „Прости нам съгрешенията, както и ние прощаваме на длъжниците си“, отправи риторичния въпрос свещеникът.
Царство небесно, което така очакваме, изисква прошка, изисква човек да надскочи себе си, да надскочи инстинктите си и всичко онова, което е прекалено животинско в него, заяви отец Иван.