С „Носорози“ беше открито второто издание на международната инициатива на Народния театър „Иван Вазов“ – „Сцена без граници“.
Трупата на Албански театър – Скопие игра на голяма сцена пред пълна зала. В публиката бяха официални лица, сред които директорът на Народния театър Васил Василев, гости от Република Северна Македония, представители на посолствата на Косово и Албания, както и преподаватели и студенти от специалност „Балканистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в която се изучават албански език и литература.
Домакините от екипа на Народния театър посочват, че „Носорозите“ е предупреждение за крехкостта на човешката индивидуалност и за опасното привличане на колективното съзнание. Драмата се разгръща като кошмарно пътешествие през хипнозата на съвременното общество – свят, в който превръщането в звяр не е биологичен, а психологически и идеологически процес.
Основният фокус на спектакъла е напрежението, което възниква от сблъсъка между човешкото и животинското – борбата да останем хора и да съхраним своя човешки образ, изграден от любов и морал. Носорогът не е просто животно – той е метафора за конформизма, идеологическата слепота, насилието и абсурдния ентусиазъм към властта и тълпата.
Режисьор на спектакъла е Васил Василев, сценографията и костюмите са дело на Мария Кунчева, хореографията и осветлението са на Росен Михайлов, а композитор е Милен Апостолов.
В спектакъла участват Шкълчим Ислями в ролята на Беранже, Абедин Алими в ролята на Жан, Гентиана Рамадани в ролята на Дези, Висар Етеми като Дюдар, Осман Ахмети е Философът, Вьолца Бектеши Хамити като Журналистката, Музбайдин Чамили е Старецът, Аида Алимеми е Домакинята, Аида Елези е Сервитьорката, Блерим Дардишта е собственикът на магазина.
Участват още Дрита Каба Карага, Генци Мирзо, Бейтула Керими, Едлир Османи, Нихал Беджети и Хетем Етеми.
Постановката е по произведението на Йожен Йонеско „Носорози“. По информация на екипа на режисьора авторът постига своята художествена слава в Париж, когато през 1959 г. написва тази пиеса в духа на „Театъра на абсурда“. Освен хумора и подигравката с банални ситуации, драмите на Йонеско внушават усещане за самота и незначителност на човешкото съществуване.
„Носорози“ е написано в следвоенния период, когато ужасите и травмите от Втората световна война все още са силно присъстващи в съзнанието на европейците. Пиесата отправя критика към манталитета на буржоазията, който способства за възхода на тоталитарните режими. В нея жителите на малък провинциален френски град се превръщат в носорози, а единственият човек, който не се подчинява на тази масова метаморфоза, е централният персонаж Беранже (в ролята – Шкълчим Ислями). Той е обикновена, тревожна личност, която първоначално е критикувана заради пиенето, закъсненията и безгрижния си начин на живот, а по-късно – заради нарастващата си параноя и обсебеност от носорозите.
Премиерата на постановката беше през декември 2025 г. в Скопие, съобщават от екипа на режисьора.
„Носорози“ е вторият международен проект на Васил Василев за последните няколко години. През 2024 г. в рамките на „Световен театър в София” на сцената на Народния театър беше показана неговата версия на „Дон Жуан” по Молиер с актьорите от Националния театър в Ниш, Сърбия.