Наричани "безсмъртните" по подобие на членовете на Френската академия, членовете й - писатели, артисти и други интелектуалци, са на средна възраст 80 години. Липсата на разнородност сред тях предизвиква критики в това мултикултурно общество.
Институцията е стара, основана е през 1897 г. "Безсмъртните" носят зелени облекла със златни бродерии. Церемонията обаче беше променена малко през април, при въвеждането на Аилтон Кренак, нейния първи член от коренното население. Писателят, поет и граждански активист е приет на фона на индиански ритми, като носи традиционната лента на народа си, когато получава медальона и сабята, които символизират статута му на "безсмъртен".
"Започваме да обръщаме страницата", каза той пред журналисти преди церемонията, за която залата беше препълнена. "Бразилската литературна академия е столетна институция, но досега тя не е взимала предвид коренното население и езиците му".
Само петима от 40-те настоящи членове на Академията са жени. И само двама от тези членове, мъже, са потомци на африканци в страна, в която 56% от населението се определя като чернокожи или метиси.
Както и във Франция, "безсмъртните" заемат местата си пожизнено. Когато един от тях почине, останалите избират негов наследник.
Академията се финансира предимно от отдаването на офиси в сграда в съседство със седалището си, не е свързана с правителството, въпреки че официално отговаря за определянето на правилата за португалския език в Бразилия.
Президентът на Академията - политическият журналист Мервал Перейра, на 74 години, уверява, че иска да направи институцията по-представителна "за бразилската културна разнородност".