Руби Рейнолдс, която тогава е на 11 години, търси вкаменелости на плажа заедно с баща си Джъстин Рейнолдс. Те забелязват парче от кост. Руби продължава да претърсва района и открива второ, по-голямо от първото. Впоследствие те се свързват с палеонтологa Дийн Ломакс от Университета в Манчестър, който започва проучване на останките.
Изследването е публикувано тази седмица в списание PLOS ONE.
Учените съобщиха, че костта, образуваща задния горен ръб на долната челюст, е от вид океанско влечуго - ихтиозавър. Размерите ѝ са сравнени със същата кост при родствени ихтиозаври. По този начин изследователите изчисляват, че създанието е било дълго между 22-26 метра. То е живяло през триаския период. Учените го наричат Ichthyotitan severnensis.
Това може би е най-голямото известно морско влечуго и съперничи на някои от китовете, живеещи днес. Например дължината на синия кит, който се смята за най-едрото животно на планетата, може да достигне около 30 метра.
Динозаврите са господствали на сушата, а морските влечуги са владеели световния океан. Ихтиозаврите, които са се развили от сухоземни предци, са доминирали в океана преди около 160 милиона години. Изчезват преди около 90 милиона години. Били са с различни размери и форми, хранели се с риба, калмари и други морски твари.
Ichthyotitan е разпознат само от две челюстни кости.
„Забележително е, че тези ихтиозаври с размерите на сини китове са плували в океаните по времето, когато динозаврите са ходели по сушата на територията на днешна Великобритания през триаския период“, каза Ломакс, който е водещ автор на изследването.
Ichthyotitan е част от семейство ихтиозаври. Живял е 13 милиона години по-късно от всички останали, известни до момента. Това предполага, че тези животни са оцелели преди глобално масово измиране, обрекло на гибел множество видове преди около 201 милиона години в края на триаса.
Не са открити вкаменелости на останалата част от скелета на древното океанско създание, но учените успяват да разграничат външния му вид въз основа на други членове на семейството.