Броят на младите хора, заболели от рак на кожата в Швеция, намалява, сочи проучване


Ракът на кожата сред младите хора в Швеция намалява, което прави скандинавската страна първата в Европа, отбелязала такъв напредък, предаде АФП.  
Рискът от заболяване от рак на кожата намалява при хора под 50-годишна възраст, каза пред АФП професорът по онкология Хилдър Хелгадотир и водещ автор на проучване, публикувано в медицинското списание JAMA Dermatology. Според нея този спад най-вероятно се дължи до голяма степен на повишената осведоменост за необходимостта от защита на кожата от слънцето и на намаления достъп до солариуми.
„Около 2015 г. се наблюдава ясен и значителен обрат в тенденцията“, каза тя. „Преди 2015 г. при младите хора над 30-годишна възраст се наблюдаваше увеличение на рака на кожата. Но от 2015 г. насам той намалява средно с пет процента годишно“, допълни тя.
При хората над 50 години честотата на заболеваемост от рак на кожата се увеличава с поне 5% годишно, като нарастването се ускорява с възрастта.
Въпреки че изследователите не са анализирали причините за намаляването на заболеваемостта от рак на кожата, те смятат, че роля са изиграли няколко основни фактора. От голямо значение е по-добрата защита за кожата. Освен това през 2018 година в Швеция бе забранен достъпа до солариум на лица под 18 години.  
„Мобилните телефони и компютрите вероятно също са изиграли роля, тъй като младите хора прекарват повече време на закрито и поради това са по-малко изложени на слънце“, добави Хелгадотир. Тази тенденция обаче е отскоро и все още не е оказала значително въздействие.
По отношение на смъртните случаи от рак на кожата спадът е видим до 59-годишна възраст, но не и при хората над 60 години.
Намаляването на смъртността сред по-младите възрастови групи се дължи и на въвеждането на нови противоракови лекарства, отбелязва АФП.
„При възрастните хора смъртността не намалява, тъй като честотата на заболяването все още е много висока“, каза Хелгадотир.

Враца

Читалищата в България са културни институти, които нямат аналог в света, каза Милена Ангелова, секретарят на НЧ „Развитие 1869“ - Враца

Читалищата в България са културни институти, които нямат аналог в света и за това са включени в регистъра на добрите...

Кюстендил

Всеки българин и благочестив християнин се счита за особено щастлив, ако може да посети поне един път в живота си Рилския манастир, пише етнографът Владимир Караманов

Спомени за Рилския манастир на Владимир Караманов -  учител, историк, етнограф и общественик, един от най-добрите историографи и познавачи на...

Плевен

Всички пазим културата и идентичността си, но в малките населени места е по-трудно, каза Станка Николова от читалището в плевенското село Коиловци

Всички пазим културата, наследството и идентичността си, но в малките населени места е по-трудно, каза секретарят на Народно читалище "Христо...

Ловеч

Нещата, които ни отличават като идентичност и народ, са празниците и обичаите ни, каза етнологът Силвия Вутева

Нещата, които ни отличават като идентичност и народ, са празниците и обичаите ни. Всички знаем колко е качествена нашата фолклорна...

Шумен

Обявяването на Мадарския конник за паметник на световното културно наследство от ЮНЕСКО се отразява благотворно, каза Юри Йоргов

Обявяването от ЮНЕСКО на Мадарския конник за паметник на световното културно наследство през 1979 г. се отразява благотворно, каза за...

Перник

Обичаят „Сурова“, вписан в ЮНЕСКО, е значимо явление, смята етнологът Цветана Манова

Обичаят "Сурова", част от списъка на световното нематериално културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО, е значимо явление. Това каза за...