Черна дупка продължава да изхвърля материя години, след като е погълнала звезда, показва изследване

Учени са наблюдавали поведението на свръхмасивна черна дупка, която проявява изключително хаотични „хранителни навици", предаде Ройтерс, позовавайки се на публикация в сп. „Астрофизикъл джърнъл". 
Използвайки радиотелескопи в Ню Мексико и Южна Африка, изследователите са наблюдавали черната дупка, намираща се в центъра на галактика далече отвъд Млечния път, която продължава да изригва бързо движеща се струя от материя, след като е разкъсала и погълнала звезда, „допуснала грешката" да се приближи твърде много.
Това, което прави тази фатална среща необичайна, е интензивността и продължителността на „неразположението" на черната дупка след „хранене".
Материята, останала от звездата, е започнала да се изстрелва в Космоса едва две години, след като е била разкъсана на съставните си газове от гравитационните сили на черната дупка. Струята обаче продължава да се изстрелва в Космоса вече шест години - по-дълго, отколкото някога е наблюдавано. Тя също така продължава да се усилва в едно от най-мощните единични събития, откривани някога във Вселената.
„Експоненциалното увеличение на яркостта на този източник е безпрецедентно. Сега той е около 50 пъти по-ярък, отколкото когато беше открит за първи път. Това продължава от години и няма изгледи да спре. Свидетели сме на нещо изключително необичайно", казва астрофизикът от Университета на Орегон и водещ автор на изследването Ивет Сендес.
Черните дупки са изключително плътни обекти с толкова силна гравитация, че дори светлината не може да се изплъзне. Тази черна дупка се намира на около 665 милиона светлинни години от Земята. Светлинната година е разстоянието, което светлината изминава за една година или 9,5 трилиона километра.
Черната дупка е около 5 милиона пъти по-масивна от Слънцето. Това я прави приблизително сравнима със супермасивната черна дупка в центъра на нашата галактика, която има маса около 4 милиона пъти по-голяма от слънчевата.
Обречената звезда е била от типа на червените джуджета, с маса около една десета от тази на Слънцето.
Хоризонтът на събитията е точката, от която няма връщане за материята, привлечена от гравитационната сила на черната дупка. Когато звездата бъде разкъсана от черната дупка, това се нарича приливно разрушение, защото е резултат от същата гравитационна динамика, която е отговорна за океанските приливи на Земята.
„Всеки обект, който се приближи прекалено близо до хоризонта на събитията на черна дупка, рискува да бъде разкъсан от приливни сили и разтегнат в дълъг поток от отломки, процес, наречен „спагетификация"", казва астрофизикът от Университета на Аризона и съавтор на изследването Кейт Аликзандър.
„След като звездата е била разкъсана, част от този газ е паднал към черната дупка и се е нагрял, а черната дупка е започнала да поглъща звездата. Ярката радио светлина, която виждаме с нашите телескопи, идва от звездната материя, която се е приближила, но всъщност никога не е пресякла хоризонта на събитията - подобно на капризно бебе, което дъвче храната си и я изплюва насилствено, вместо да я преглътне", обяснява Аликзандър. 
Изследователите не са напълно сигурни защо това приливно разрушение с неговата струя е било толкова зрелищно. Те допускат, че това има нещо общо с магнитните полета около черната дупка.
Въпросът сега е колко дълго тази струя ще продължи да се усилва. Изследователите подозират, че тя може да достигне пика си по-късно тази година или през следващата. След това се очаква да затихне бавно, но ще може да бъде наблюдавана още десетилетие или повече.