Честен разказ за парите по българските земи съдържа новият брой на ЛИК, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев

Този брой на ЛИК съдържа честен разказ за парите по българските земи, част от който е през архивите на Българската телеграфна агенция (БТА) с новини от три века - от края на XIX век до първата четвърт на XXI век. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев при представянето на новия брой на списанието на тема „Българските пари“ в Музейната сбирка на Българската народна банка (БНБ) днес.  Той припомни, че левът се появява в новина от годината след създаването на БТА. На 7 юли 1899 г. Агенцията съобщава от Цариград, че „Парижката отоманска банка телеграфира на управлението на публичния дълг, че Българската народна банка е платила в събота за сметка на българското правителство 2 ½ милиона лева закъснели вносове за данъка на Източна Румелия“.
„Хрониката от архивите продължава с нови емисии левове, заеми, девалвации, деноминации и завършва с кандидатстването и приемането на България в еврозоната и съпътстващите дебати през 2025 г. „за" и „против" приемането на еврото в този момент“, отбеляза още Вълчев.  По думите му Общественият трезор на БНБ е едно от местата, където за повече сигурност чрез диверсификация на риска, се съхраняват вече пета година дискове с копия на електронните снимки на БТА от началото на този век, към които се прибавят и цифрови копия на дигитализираните през последните две години над 5 милиона страници хартиени бюлетини и близо 700 хиляди фотографии на негативи.  „Българската народна банка (БНБ) е създадена през 1879 г. и е 13-ата по реда на създаването си централна банка в света. А БТА е 9-ата по година на основаване - през 1898 г,. от 26 агенции в MINDS International (сдружение на водещи информационни агенции от целия свят за сътрудничество в областта на информационните услуги, сравнимо с „Г-20“ - организацията на най-развитите икономики в света) и 34 агенции в Европейския алианс на новинарските агенции (ЕАНА)“, посочи генералният директор на БТА.  Той изрази благодарност към БНБ и управителя й Димитър Радев не само за домакинството на представянето на този брой на ЛИК в емблематичния Паричен салон в сградата на централното управление на БНБ в София, построена през 1935 г. - 1939 г. по проект на българските архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов, а и за достъпа за снимки на български банкноти и монети, които обогатяват това издание на списанието на БТА.  „Водим този разговор сред много символи. Четирите решетки на входа на Паричния салон са с бронзови лъвове, напомнящи за вековната българска история и паричната единица лев като част от нея. Лъвовете са с щитове с различни мотиви, символизират основните отрасли на българската икономика през първата половина на миналия век - напомняне за съзидателността чрез приобщаване към достиженията на света. Тези пластики са дело на проф. Михайло Парашчук, изработил също декоративните елементи на циферблата на големия часовник на южната стена на Паричния салон - напомняне за времето, превръщащо в преходно всичко, което правим, често в ожесточени спорове. А филигранните каменни решетки на вътрешните прозорци към Паричния салон са напомняне за вечното търсене на човека на повече сигурност в живота“, каза още Кирил Вълчев.   По думите на генералния директор на БНБ по-голямата идея на този брой е да се замислим за смисъла на парите изобщо. Той отбеляза, че в този брой на списанието могат да се прочетат много идеи за смисъла на парите - улесняващо средство за размяна, запазване на стойност, доверие, идентичност, принадлежност към общност.  „Най-траен се оказва смисълът на парите като средство да изпитат човека. И мерилото за тяхната стойност може да се окаже спасение или предателство. Впрочем според учени, с които разговарях, по днешните български земи със сигурност е имало в обращение и тирски сикли (шекели) - 30-те сребърника, за които Юда предава Иисус“, каза той.
Според него затова трябва да помним, че парите не са цел, а инструмент, който разкрива сърцето на човека. Сами по себе си те не са нито зло, нито добро, но пристрастяването към тях е зло, а използването им за добро е добро. Затова не парите трябва да управляват човека, а човекът - парите, независимо от тяхната форма. Понеже „не можете да служите на Бога и на мамона”, както според Евангелието на свети апостол Матей Иисус използва арамейската дума „мамона“, която означава богатство, притежание, на което се уповаваш. В този смисъл българските пари в наше време - и излизащите от употреба левове, и навлизащото евро - имат силен символ с ликовете на българските светци Йоан Рилски и Паисий Хилендарски, изобразени на тях. Защото те ни напомнят за истинската стойност на парите като мерило за човека, допълни Кирил Вълчев.  „А благодарение на България на еврото вече има и още един духовен знак - кирилицата като трета азбука в Европейския съюз. Впрочем през годината на решението за присъединяване на България към еврото отбелязваме кръгла годишнина от създаването преди 1170 години от светите братя Кирил и Методий на първата графична система на българската писменост глаголицата. А трите обществени медии - Българската национална телевизия (БНТ), БТА и Българското национално радио (БНР) - през месец май миналата година поставиха началото на инициативата „14 века България в Европа” за отбелязването на годишнини в българската история със значение за общата европейска история, които се отбелязват през годините до 2032 г., когато се навършват 1400 години от създаването през 632 г. на първото българско държавно образувание на европейска територия - Стара Велика България. Тази инициатива беше подкрепена от Българската академия на науките (БАН) от самото начало, а в началото на този месец към нея се присъединиха с обявен в БТА в София апел и още 25 български историци и археолози, които са и изявени обществени дейци“, посочи генералният директор на БТА. Той уточни, че денят, на който се представя броят на ЛИК за българските пари - Богоявление с Кръщението Господне, носи също много подходящи знаци - за обновлението и за приобщаването, но и за това, че благодатта на новия по-добър живот не може да се купи чрез формални действия, а зависи от всеки човек и неговите усилия.
„Кръщението не е магия, а начало на нов път, по който при грешен избор на свободния човек намаляват получените възможности. Всъщност кръщението на човек е тайнство, а тайнствата са от нещата, които не се продават - Българската православна църква изрично е приела, че свещеник не може да откаже кръщене, ако човек няма пари да си плати такса (на която се гледа като на дарение), защото благодатта не се купува с пари, каквато и да е тяхната форма, включително лев или евро“, отбеляза Кирил Вълчев. 
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Декемврийският брой на тема „Българските пари“ можете да откриете на следния линк https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/71.