Изчезването на вестниците променя не само навиците за четене, но и начина на живот, коментират американски културолози

Изчезването на вестниците променя не само навиците за четене, но и начина на живот, пише Асошиейтед прес. Агенцията цитира проучване на Ephemera Society of America, група от учени, културолози, изследователи, търговци и колекционери, които се фокусират върху това, което наричат „ценна информация от първични източници“.
Само преди няколко години семействата трудно успяваха да си разделят вестника, който ги очакваше пред вратата на дома. Децата искаха комиксите, баща искаше спорта, а майката – кръстословицата или друг ребус. Вестникът обаче имаше много по-голямо значение за ежедневието. Когато някое дете спечелеше олимпиада по математика или баскетболен мач, появата на информация за това в местния печат правеше постижението по-реално, припомня АП.
Хиляди хладилници в САЩ бяха окичени с новини за някой член на семейството, пише Асошиейтед прес и дава пример с „Монтана стандарт”, който е намалил броевете си до три дни в седмицата, съкращавайки разходите за печат, както направиха 1200 американски вестника през последните две десетилетия. През същия период затвориха около 3500 вестника. През 2025 година средно по два вестника на седмица са спускали кепенците.
Оказва се, че това бавно изчезване означава нещо повече от промяна в навиците за четене на новини, защото вестникът е и физически обект с много други приложения.
„Вестниците се използваха за опаковане на риба. Измиваха прозорци. Появяваха се във външните тоалетни“, казва Даян ДеБлоис, една от основателките на Ephemera Society of America.
Спадът в медийния бизнес промени американската демокрация през последните две десетилетия – някои смятат, че към по-добро, а много други – към по-лошо, припомня Асошиейтед прес. 
Неоспоримо е, че постепенното изчезване на печатната хартия тихо променя текстурата на ежедневието. Хората използваха вестниците, за да предпазят подовете и мебелите си, опаковаха подаръци, облицоваха клетките за домашни любимци и палеха огън. Сега вестникът се присъединява към телефонните кабини, касетофоните, телефонните секретари и банковите чекове, чието изчезване бележи отминаването на годините.
Вестник „Хюстън хроникъл“ се изчерпваше, когато някой от местните отбори спечелеше шампионата, защото много хора искаха вестника като сувенир, спомня си Ник Матюс. И двамата му родители са работили във вестник, а по-късно той става спортен редактор на „Хюстън хроникъл“. Сега е асистент-професор в Училището по журналистика на Университета на Мисури.
Преди четири години Матюс интервюира 19 души в окръг Каролайн, Вирджиния, за закриването през 2018 г. на „Каролайн прогрес“, седмичен вестник с 99-годишна история, който бе закрит месеци преди своята 100-годишнина. Някои си спомнят как портретът им от гимназията или снимката на дъщеря им в сватбена рокля са били публикувани в него. Освен това, един от тях споделя на Матюс: „Пръстите ми са прекалено чисти сега. Чувствам се тъжен без петна от мастило.“
Вестникът като физически обект липсва и на Nebraska Wildlife Rehab – център за мигриращи водолюбиви птици, блатни птици, влечуги, лисици, рисове, койоти, норки и бобри.
„Всяка година приемаме над 8000 животни и използваме вестници за почти всички тях“, казва изпълнителният директор Лаура Стастни. Набавянето на стари вестници никога не е било проблем в този град в Средния Запад, но Стастни се тревожи за бъдещето.
„Ако загубим този източник на хартия и се наложи да купуваме, това би ни струвало над 10 000 долара годишно“, пояснява тя.
Ярък пример е вестникът Atlanta Journal-Constitution, който спря да излиза в края на 2025 г. и превърна Атланта в най-големия метрополис в САЩ без печатен ежедневник.
„Децата, израсли в домове с печатни вестници и списания, случайно се натъквали на интересни новини и придобивали навика да четат. С мобилните телефони това не се случва“, коментира Ан Каун, професор по медийни и комуникационни науки в университета Сьодерторн в Стокхолм.
„Изчезването на вестниците и списанията значително променя начина, по който се отнасяме един към друг, начина, по който се отнасяме към новините. Това преобразува вниманието и комуникациите“, смята Сара Васерман, културен критик и помощник-декан в Дартмутския колеж в Ню Хемпшир, специализирана в променящите се форми на комуникация.