Честваме паметта на преподобния Исакий Далматски и на света Еммелия, днес е и задушница.
Съботата преди Петдесетница се нарича задушница, тоест ден на молитва за душите на починалите. Има още две такива съботи през годината: преди Великия пост и преди Рождественския (Коледния) пост. Всъщност всяка събота през годината е посветена на молитви за починалите. Обикновено в съботен ден всеки християнин си спомня в молитва за своите близки покойници, а на задушниците се молим за всички, които са починали било в самота или далече от дома си, или за които никой не си спомня. За всички тях днес казваме: "Бог да ги прости!".
Свети Исакий бил родом от Сирия и живял по времето на император Валент (364-378 г.), яростен привърженик на арианската ерес. По-голямата част от народа и духовенството били открито настроени срещу религиозната политика на Валент. В самозабравата си обаче той предприемал мерки срещу православните, много хора били затваряни и дори избивани в стремежа на императора да контролира положението в страната.
Същевременно империята била нападана от всички страни, при нахлуването на готите в Тракия била заплашена и столицата. Преподобният Исакий, тогава игумен на Далматския манастир в Цариград, излязъл и срещнал тръгналия на поход Валент. Предложил му да спре преследването на православните християни и да ги пощади, за да го пощади и него Бог. Но призивът му не бил чут. По нареждане на владетеля войници заловили преподобния и го върнали под стража в обителта му. А след няколко дни, на 9 август 378 г., край град Адрианопол (днес Одрин) Валент загубил битката с готите и сам намерил смъртта си.
Свети Исакий присъствал на Втория вселенски събор в Цариград през 381 г. Упокоил се в 396 г. Паметта му се почита и на 3 август.
Преподобната Еммелия (името й в превод означава "съзвучие", "хармония") живяла през четвърти век в град Кесария, област Кападокия, Мала Азия. Баща й станал мъченик по време на последните гонения в началото на века. Тя се омъжила и нейни деца били забележителните духовници и светци на Църквата - Василий Велики, Григорий Нисенски, Петър Севастийски, монахиня Макрина и монах Навкратий.
Самата Еммелия преживяла много скърби в живота си, но това я калило и тя била истинска християнска майка. Учела децата си на вяра и добродетелност не толкова с наставления, колкото с личния си пример. Завършила живота си като монахиня в обителта, където дъщеря й - преподобната Макрина, била игумения.