„Тази година отбелязваме 40-годишнината от трагедията. Много от тези истории остават в семейните спомен, а други вече са публично споделени и известни. Вярваме, че всеки личен разказ е ценен и допринася за съхраняването на историческата памет“, споделя гл. ас. д-р Стамен Кънев.
Целта на кампанията е да документира личните преживявания и опит на хората, свързани с катастрофата. „Всички истории са еднакво ценни и добре дошли. До момента огромна част от личните истории за Чернобилската катастрофа и преживяното в България остават незабелязани и неизказани. Нашата цел като изследователи е да изградим многоликия спомен на поколенията българи, които са преживели за този труден момент. Затова ценим както силно емоционалните и драматични истории, така и обикновените, простите, тихи разкази – за това как сте научили новината, какви мерки са били взети от местното училище, село или град, какви промени са настъпили в ежедневието на хората и т.н.”, обяснява гл. ас. д-р Стамен Кънев.
Всички желаещи могат да споделят своите истории чрез онлайн формуляр на български език, като имат възможност да прикачат текстове, снимки, видео- или аудиоматериали. „Участие може да вземе всеки, чийто личен опит или семейни спомени са свързани с преживяването на Чернобилската катастрофа в България. Важно е да чуем гласовете на хората, които са живели тогава и пазят спомена си, за да можем да съхраним паметта и да предадем уроците на бъдещите поколения. След одобрение, разказите ще бъдат архивирани в специална колекция или публикувани на страницата на проекта при изрично съгласие от страна на участниците“, допълва Кънев.
Линк към формуляра за споделяне на личен спомен: https://chernobylbg.com/index.php/info-spodeli-svoya-spomen/
„Всеки личен опит е уникален и значим, независимо колко малък или обикновен изглежда. Каним всички, които искат да споделят своята история, да го направят – защото тя е част от нашата обща памет“, споделя гл. ас. д-р Стамен Кънев.
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН)