Обвинението било, че те не почитат държавния култ към езическите божества и към личността на обожествявания император и поради това не са добри граждани на империята. Деветимата мъже проявили голяма храброст и смело защитили вярата си. Били затворени в тъмница и властниците се опитали с различни изтезания да сломят твърдостта им, но доблестните мъже не се пречупили от мъченията. За тях верността към Бог била по-голяма ценност от собствения им живот. Разярен от тяхната несломимост, управителят заповядал да ги обезглавят.
Свети Мемнон живял в Египет през втори век. Произхождал от християнско семейство и от младини пожелал да се посвети на Бог. Тогава още не било развито монашеството, което от четвърти век станало много разпространен вид на християнски живот - в уединение или в малко общности. Но отшелничеството винаги било упражнявано в християнството от онези, които желаят да са близо до Бог.
Така и Мемнон, когато навършил пълнолетие, се отдалечил в пустинята и се отдал на подвижнически живот в молитва и пост. Бог със Своята благодат възнаградил добродетелта на подвижника Мемнон и му дал силата да върши чудеса. Той със силната си молитва към Бог лекувал хората, докато бил жив, а и след смъртта му над неговия гроб мнозина намирали изцерение от болестите си. Починал в мир през второто столетие.