Читалището е опит на българина да има криле и той го постига, каза вицепрезидентът Илияна Йотова

Читалището е опит на българина да има криле и той го постига, каза вицепрезидентът Илияна Йотова на конференцията на тема „Читалище и време“, която се проведе в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.
Тя посочи, че през следващата година общонародното читалищно дело става на 170 години и отбеляза своето желание да участва в инициативите, защото счита каузата и за своя.
Тя смята, че често читалищата са приемани за даденост. Сякаш не си даваме сметка в по-голямата част от случаите какво се крие зад тази сграда, какво става вътре в нея и какво е нейното значение за българската духовност и за българската култура, каза вицепрезидентът Илияна Йотова.
По думите ѝ за 170 години България няма своята териториална и българска определеност, няма своите географски и териториални граници, но има граници на духовността, на езика, на рода, на културата. И това е дадено от българското читалище. То е съществувало в съзнанието на хората, на българите, дори още преди формално да бъде създадено, каза още тя.
Ако се върнем назад във всичките тези години, ще видим колко много имена на българи са част от този пантеон. Всеки нещо е оставил, всеки е решил, че собствената му съдба си заслужава да бъде посветена на тази българска институция, отбеляза Илияна Йотова. Тя добави, че това са истинските народни будители.
Според нея духовността е онзи порив, който изтръгва човека от земното, дава му светлината, небесата и висините.
Тя посочи, че Джеймс Бейкър в книгата „Европейска Турция“ е изненадан от тогавашните българи, които още дори не са вкусили свободата, а сами отделят средства, за да строят църкви, читалища и училища в името на духовния напредък, не само на тяхното собствено поколение, но и на тези, на които ще го завещаят.
В тихата мъдрост на книгите има много повече за човека, отколкото понякога в технологиите, е мнението на Илияна Йотова.
Тя поздрави Съюза на народните читалища, Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Международното признание се основава на факта, че тези духовни институции успяха да съхранят националната култура през всички тези десетилетия, откакто са създадени, каза вицепрезидентът.
Тя добави, че читалищата продължават да бъдат мостът между миналото и бъдещето. Те се превръщат в място, където традициите срещат новите форми на култура и се интегрират в тях.
Призова всички, които ценят и знаят стойността на читалищата, да накарат младите да обърнат внимание, защото могат да бъдат върнати към ценностите, може да им бъде показано, че тези ценности не са загубени и имат своето място в съвременния свят.
Нека да запазваме книгите, каза още Илияна Йотова. Нищо не може да отмени атмосферата, онзи особен роман на хартията и писаното слово, което веднъж запечатано на хартията, остава векове. Мисията им е да свързват времето на предците с нашето време, смята тя.
Силно ще имаме нужда от нова пътна на карта, посочи вицепрезидентът и каза, че с интерес ще изслуша предложенията от проф. Николай Дойнов и останалите членове на ръководството на Съюза на читалищата.
Читалището ни учи, че духовността не е абстракция, духовността е нашият ежедневен избор, най-голямото ни богатство и онова, което ни представя пред света. Огънят на читалището никога няма да угасне, обобщи тя.
В рамките на събитието бяха представени историко-философските аспекти на началото.
Както БТА писа, конференцията е съвместно организирана от Съюза на народните читалища, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО.