Читалището в Кубрат вече 135 години е жив духовен център, който обединява поколения чрез просвета и култура, каза секретарят Толя Тодорова

Читалището в Кубрат вече 135 години е жив духовен център, който обединява поколения чрез просвета, култура и съхраняване на традициите. Това каза за БТА секретарят на Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1891“ Толя Тодорова.
Годишнината от създаването на читалището ще бъде чествана тази вечер с тържествен юбилеен концерт. В празничната програма ще участват всички школи, състави и самодейни колективи към културната институция. Специален гост-изпълнител ще е Alex. По повод празника ще бъде открита и витрина за съхранение и представяне на спечелените награди и отличия на читалищните състави и самодейци. По думите на Тодорова идеята е те да не стоят в кашони, а да бъдат подредени и изложени на видно място, така че посетителите да могат да се запознаят с успехите през годините. Витрината ще бъде разположена под портрета на Иван Чунчев и ще събира грамоти и награди на участници, ръководители и любителски клубове.
Секретарят на читалището заяви, че юбилеят е повод за равносметка и връщане към делото на възрожденците, поставили основите на организирания духовен живот в региона. Тодорова подчерта, че това е и момент да бъдат припомнени имената на основателите, дарителите и всички читалищни дейци, които през годините са допринесли за развитието на институцията и за утвърждаването ѝ като културно средище. Сред личностите, свързани със създаването на читалището, тя открои Иван Чунчев – обществен деец с ярък родолюбив дух, свързан с редица видни личности от българското Възраждане. След Освобождението той заема различни обществени длъжности, а през 1891 г., по време на службата си в тогавашния Балбунар, поставя началото на организирания културен живот чрез създаването на „Ученолюбиво дружество „Св. Кирил и Методий““.
Тодорова припомни, че първите години на читалището са започнали при изключително скромни условия – в малко помещение с ограничен инвентар, но с активна просветна дейност и силен обществен ентусиазъм. През 1892 г. е поставено началото на библиотечния фонд с дарението на първата книга „Сборник народни умотворения“, която се съхранява и до днес. В следващите години фондът постепенно се разраства благодарение на дарения, а към читалището се развиват и първите културни инициативи, читалня и лекционна дейност.
Още в края на XIX век започва и театралната традиция, като първото представление е поставено през 1898 г. С времето сценичната дейност се утвърждава като едно от водещите направления, а през 30-те години достига значителен разцвет с редица постановки от българската класика, посочи Тодорова.
Тя заяви, че с построяването на новата читалищна сграда, завършена през 1923 г., институцията се утвърждава като основен културен център в града. През десетилетията се развиват разнообразни форми на самодейност – музикални състави, оркестри, танцови групи и школи по изкуства и езиково обучение. Библиотеката също се утвърждава като важно духовно средище за местната общност.
През втората половина на XX век читалищната дейност се разширява значително с множество художествени състави – театрални, хорови и музикални. През 1966 г. е създадена музейна сбирка по инициатива на юриста Христо Шопов, с което читалището разширява мисията си и като пазител на историческата памет. Читалището се утвърждава като духовен център, а през 1969 г. е построена нова сграда, тържествено открита от родената в Кубрат прима на българската поп музика Лили Иванова.
В периода след 1989 г. дейността на читалището е възродена и обогатена с нови форми. Създават се групи за стари градски песни, детски и младежки състави, танцови формации и различни школи. Организират се и редица културни събития и фестивали, сред които фолклорният фестивал „Божурите“ и фестивалът „Танцувай с Пагане“, които се утвърждават като значими културни прояви в региона.
Днес читалището продължава да развива активна дейност чрез художествени състави, школи по музика, танци и изобразително изкуство, както и чрез съвременни инициативи, насочени към различни възрастови групи. Наред с традиционните форми на културен живот се организират и занимания, свързани със здравословен начин на живот и творчески ателиета.
„Читалището остава жив духовен център, където се срещат поколения и се съхранява паметта на общността“, подчерта Толя Тодорова. По думите ѝ 135 години след създаването си институцията продължава да бъде мост между миналото, настоящето и бъдещето, вдъхновена от делото на своите основатели и съхраняваща духа на българската просвета и култура.
Толя Тодорова отправи покана към жителите и гостите на града да споделят заедно празничния момент и да отбележат 135-годишнината на читалището като символ на духовност, традиции и културна приемственост.