Читалището в троянското с. Черни Осъм ще отбележи 120-ата си годишнина с разнообразна програма в дните от 28 април до 2 май

Народно читалище „Знание – 1906 г.“ в троянското село Черни Осъм ще отбележи 120-ата си годишнина от основаването си с разнообразна програма в дните от 28 април до 2 май, съобщи за БТА Мая Съева от културната институция.
Тя припомни, че читалището е едно от най-дейните в община Троян, а читалищният екип е сред основните организатори на привличащия десетки фолклорни състави празник „Чукан боб с коприва и хоро се извива“. Към читалището функционира и танцовият клуб „На хорце от сърце“, регулярно се организират кино вечери и различни инициативи и кампании, свързани с обществения и културен живот на селото, добави тя.
Проявите ще започнат на 28 април с отворени врати във фотоархивната и битова сбирка в селото. Тя е създадена от местния жител Дочо Нешков  и представя културно-историческото и природно наследство на селото, разказа Съева. 
На 29 април, от 17:00 часа в малката зала на читалището ще се състои литературна вечер с поетесата Алина Стоянова, а на 30 април ще има кинопрожекция.
Отново във връзка с годишнината на 1 май ще гостува театралната постановка „Скъпият труп“, а честванията ще завършат на 2 май с голям юбилеен концерт.
В посочения период във фоайето на читалището ще бъде подредена изложба със снимки от читалищната дейност.
Началото на читалищното дело в района на Черни Осъм и Орешак се поставя през 1898 г., когато в Троянския манастир е основано общо читалище за двете селища. Информация за това е публикувана в сайта на Община Троян. Сред учредителите са йеромонах Кирил Данов, главният учител в Черни Осъм Иван Лалев, общинският писар Илия Петров Ганчев, както и учителите от Орешак Петър Атанасов и Минко Йосков. Първи библиотекар става Стефан Христов Полендаков.
През 1906 г. читалищната дейност се утвърждава с появата на надпис „Читалище Знание“ върху сградата на стария турски конак в Колибето (тогавашното име на Черни Осъм). Още в първия член на устава е формулирана основната му мисия – да способства за умственото и нравственото развитие на местното население. В следващите години културно-просветната дейност се разгръща активно – обогатява се библиотечният фонд, организират се беседи и се поставят театрални постановки по произведения на Иван Вазов, Николай Гогол и Рачо Стоянов.
Близо четвърт век след създаването на читалището е изградена нова сграда, открита на 8 ноември 1930 г. с постановката „Иванко“ от Васил Друмев.
През годините значим принос за развитието на институцията имат редица дейци. Сред тях са Кирил Дочев Кипров – създател на кооперация „Обнова“, Дочо Нешков – основател на фотоархивна и битова сбирка с над 1300 експоната, както и Дочо Мичев Дочев – автор на книгата „Страници из минало на Черни Осъм“.
Особено развитие бележи певческата самодейност. През 1951 г. е създаден ансамбъл „Балканско ехо“, включващ четиригласен хор и духов оркестър. Ръководители са Найден Нешков и Петко Кюркчиев. В следващите десетилетия хорът се утвърждава като водещ състав с диригент Иван Генков и акомпанимент от Ценка Кадийска, Мариана Радионова и Иванушка Хаджийска. Съставът печели златни отличия на V и VI републикански фестивали на художествената самодейност, като оставя трайна следа в културния живот на региона.
Най-дългогодишен председател на читалището е Минко Занковски, който заема поста в периода 1982–2003 г.