Църковните предмети, дадени на Гърция в замяна на костите на цар Самуил, не са отписани от НИМ, каза за БТА доц. Петранка Неделчева

Църковните предмети, дадени на Гърция в замяна на костите на цар Самуил, не са отписани от Националния исторически музей (НИМ), каза за БТА доц. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ. Тя уточни, че са предоставени 53 църковни предмета, съхранявани в НИМ, в рамките на договореностите, свързани с връщането в България на тленните останки на цар Самуил.
Предоставените предмети са 53 с 48 инвентарни номера, уточни тя. Разликата се дължи на това, че под един инвентарен номер могат да бъдат заведени повече от един предмет. Като пример тя посочи две рипиди, които са вписани под един инвентарен номер.
По думите на доц. Неделчева предметите са датирани в XVIII-XIX век и са с художествена и религиозна стойност. Сред тях има кръстове и дарохранителници, както и врата, свързана с един от манастирите, от които произхождат предметите. Има и рипиди, които са от катедралата в Серес. Тя уточни, че сред предоставените предмети няма корони. Сред тях има кръстове, дарохранителници, врата и рипиди.
По думите й предметите са с много висока художествена стойност, но също така и с много висока религиозна стойност. „Всеки един от предметите, които са предадени за послужване в Гърция, е с надпис на дарителя към кой манастир принадлежи и към кой манастир иска да дари въпросния предмет“, каза доц. Неделчева. Тя посочи, че предметите са свързани с манастирите „Света Богородица Икосифиниса“ и „Свети Йоан Предтеча“, както и от катедралата в Серес.
ПРЕДМЕТИТЕ СА ДАДЕНИ ВРЕМЕННО
Доц. Петранка Неделчева обърна внимание и на режима, при който предметите са предоставени на гръцката страна. По думите й те са дадени за „послужване“, което означава, че не са дарени или прехвърлени като собственост, а са предоставени, за да могат да бъдат изложени и видими за посетителите в Гърция.
Тя уточни, че по принцип предоставянето за послужване е със срок, но за конкретните предмети в момента няма определена дата, до която те трябва да бъдат върнати. По думите й не е ясно и дали в бъдеще срокът ще бъде продължен. Ръководителят на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ подчерта, че тези предмети не са отписани от музея. 
Историята на предметите е свързана със събитията от 1917 г., когато, по думите на доц. Неделчева, българското правителство разпорежда на намиращите се в района войски да бъдат иззети предмети, свързани с българите, българската история и културно наследство, с цел да бъдат спасени.
„Говорим за войска, едва ли са разпознавали до такава степен кое е българско, кое е гръцко“, каза доц. Неделчева, като отбеляза, че в манастирите и църквите са се черкували хора от различни общности и националности.
Предметите са пренесени в България, но за дълъг период от време са били засекретени. Тя посочи, че сред тях няма манускрипти. „Един лист не е излязъл“, каза доц. Неделчева, цитирайки изказване на директора на НИМ доц. Бони Петрунова. По думите й предоставените предмети са участвали в изложби през годините, но нито един от тях не е част от настоящата експозиция на НИМ.
Доц. Неделчева определи като спекулации твърденията, че в рамките на договореността България е предоставила на Гърция най-ценните си национални съкровища. „Говорим само за 53 предмета“, каза тя и подчерта, че предоставените предмети не са извадени от настоящата експозиция на НИМ и не представляват част от основните съкровища, представени в музея.
СЛАГА СЕ ТОЧКА НА СПЕКУЛАЦИИТЕ ЧИЙ Е САМУИЛ
„Не сме изнесли съкровищата на България“, каза тя и призова желаещите да посетят НИМ, където могат да видят представените в експозициите му археологически съкровища. По думите на доц. Петранка Неделчева музеят съхранява 22 съкровища с установен археологически контекст на откриването им от българските земи. Сред тях са Панагюрското и Боровското съкровище.
Доц. Неделчева постави акцент и върху историческото значение, което според нея има връщането в България на останките на цар Самуил. Тя каза, че отвъд политическите спорове около договореностите трябва да бъде отчетен фактът, че гръцката държава абсолютно доброволно предоставя на България останките на български цар.
Доц. Петранка Неделчева отбеляза, че останките са открити при археологически разкопки на територията на днешна Гърция и по всички закони те им принадлежат. Според нея фактът, че гръцката страна ги предава на България сам по себе си е от историческо значение, тъй като това приключва спора чий е Самуил. „Така че не знам дали тези дарохранителници - почти във всяка църква в България под една или друга форма имаме същите съкровища, са толкова безценни, колкото това, че ние получаваме костите на цар Самуил“, каза доц. Неделчева.
Тя отбеляза, че в научните среди съществуват различни мнения относно идентификацията на останките. Според нея обаче същественото е, че гърците вярват, че това е цар Самуил и ни предават тленните останки с чистото съзнание, че предават костите на цар Самуил. По думите й това е от огромно историческо значение.
„Нашата южна съседка ни върна нашия цар, с което се слага точка на спекулациите кой е Самуил“, допълни доц. Неделчева.
Днес България посрещна днес тленните останки на цар Самуил (997–1014 г.), които пристигнаха от Гърция с военнотранспортен самолет „Спартан". Това стана в рамките на споразумение между България и Гърция. Останките на Самуил са открити през 1969 г. в базиликата „Св. Ахилий“ в Малкото Преспанско езеро от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос.
Цар Самуил е български владетел от края на X и началото на XI век и представител на династията на Комитопулите. Той е цар от 997 до 1014 г., като управлението му е свързано с продължителната борба за запазване на българската държавност срещу Византийската империя. След битката при с. Ключ на 29 юли 1014 г., при която византийският император Василий II пленява около 14 000 български войници и заповядва те да бъдат ослепени, Самуил умира на 6 октомври същата година.