Човекът, който ще се изправи пред изкуствения интелект, прилича на университет, каза д-р Бойко Василев, член на настоятелството на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и водещ на предаването „Панорама“ по Българската национална телевизия, в академичното си слово на тема „Човекът като университет“, което днес произнесе на патронния празник на висшето училище.
Той подчерта, че за него е чест да говори в аулата на СУ за нещо, по което е мислил отдавна - през целия си живот, през цялата си кариера и включително в своята дисертация. „Днес стоим изправени пред поредната комуникационна революция - изкуствения интелект, която ни се струва мощна, силна, променяща, но едновременно с това тя е огледало, в което можем да видим какво сме ние и какво е човекът“. По думите му всяка нова комуникационна революция предизвиква едновременно утопии и антиутопии, които са много силни в началото, излъчвайки страх и надежда, докато се балансират и дойде часът за следващата медийна революция.
Бойко Василев припомни, че догодина стават 400 години от труда „Новата Атлантида“ на Франсис Бейкън, издаден посмъртно през 1626 г. В нея той описва остров, който се управлява от нещо като университет - Домът на Соломон - общество на учени, които правят експерименти и създават теоретична, и практична наука.
Така заедно с утопията се ражда и образът на идеалното общество, което прилича на университет - университет, в който има всичко. Според Василев Франсис Бейкън се опитва да ни каже, че това всичко включва вяра в Бог и най-различни добродетели. Тази утопия се ражда след една от най-мощните комуникационни революции в историята на човечеството - създаването на книгопечатането. По думите на журналиста тази визия за идеалното общество като университет е доста критикувана.
Един от философите крале на Силициевата долина - мислителят Питър Тийл, в своя публикация претендира, че образът на сливането на вяра и наука на Бейкън е лицемерен. Тийл се опитва да докаже, че Бейкън скрито иска да ни покаже, че в неговия т.нар. университет се крие Антихристът. По думите на Бойко Василев тезата на Питър Тийл, която е силно критикувана, опира до един много важен въпрос - възможна ли е наука сама по себе си, възможна ли е наука без добродетели, без етика.
„Понеже този дебат е стар и не съм аз този, който ще излезе от него, искам да поставя друг дебат пред вас тук. Не можем ли да си представим не обществото като университет, а човекът като университет“, каза Бойко Василев и припомни мисъл на един от героите на Френсис Бейкън: „На нас са ни толкова ненавистни всякакви лъжи и преувеличения, че ние ги забраняваме под страх от най-строго наказание. Не може да се лъже. Край. Лъжата е забранена“. Бойко Василев отбеляза, че целият спор, който водим от няколко години за постистината, за различните гледни точки, е нашата претенция, че ние владеем истината и тя не може да бъде друга освен една и посочи, че тази наша борба за чистата истина ще ни заведе до още по-голяма опасност и да ни отдалечи от истината още повече.
Бойко Василев цитира и проф. Ивайло Дичев, според, който изходът е в това да помислим за човека като сбор от много ценности, като диалог, като спор, който никога не свършва, да разберем, че човешко е да се дебатира във всички тези неща, а не както правят авторите на утопичните съчинения - да изберем една ценност и около нея да строим идеалната държава.
Василев изтъкна, че според него човекът, който ще се изправи пред изкуствения интелект, прилича на университет. По думите му изкуственият интелект предизвиква у нас Ренесансовия човек, човекът, който владее много дисциплини едновременно, защото само, когато можеш да бъдеш едновременно на много светове, можеш да разбереш кое е грешното в твоя и няма да изпаднеш в зловещия капан между утопията и антиутопията, отбеляза Бойко Василев.
Според него изкуственият интелект ни стимулира да бъдем много неща едновременно, също ни учи, че много по-важно е как и на какъв език ще зададем въпроса, а не какъв ще е отговорът. Това не е просто критично мислене, а умение да синтезираш един въпрос до нещо най-важно, най-кратко и най-дълбоко. Според Бойко Василев изкуственият интелект ни предизвиква още и с въпроса за морала и етиката. По думите му изкуственият интелект вече се е научил да лъже, но все още не може да се научи на морала, етиката и вярата - това са чисто човешките качества, които ние трябва и можем да докажем пред лицето на машината.
„Всичко това прави образа на човека като университет - човекът с различните познания, човекът с многообразна култура, човекът, който умее да се съмнява по правилния начин, да задава точните въпроси, човекът, който може да възкреси представата за Ренесансовия човек", каза Василев. По думите му „свети Климент е човекът, който неслучайно е орисал нашия университет да бъдем хора във всякакъв смисъл на думата. Човекът, когото ние познаваме като интелектуалец, просветител и учител, но понякога забравяме, че той е епископ, както каза проф. Вълчев, епископ, което означава, че е човек, който е способен да отговаря на морални въпроси и да носи реална политическа и църковна отговорност“. Журналистът отбеляза, че свети Климент е и човек на точните науки. По думите му това е образът, в който имаме многообразие на знанието, себеотрицание на труда, височина на морала и главното - опора в това, че човекът, застанал пред образа си и с подкрепата на Бог, може всичко.
Както БТА съобщи, Софийският университет отбеляза днес своя патронен празник с академично тържество. За тези 137 години Софийският университет „Св. Климент Охридски” успя да се превърне в истински дом за цяла плеяда забележителни учени и преподаватели, каза в словото си ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. д-р Георги Вълчев.
На тържеството бяха обявени и връчени различни награди. Д-р Диана Чолакова от Факултета по химия и фармация (ФХФ) получи днес наградата на Столичната община за най-добър млад учен на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя й беше връчена на академичното тържество за патронния празник на СУ от заместник-кмета по финанси и здравеопазване Георги Клисурски.
Преди тържеството в аулата на висшето училище, Академичният съвет на Софийския университет, начело с ректора проф. Георги Вълчев, поднесе венец пред паметника на св. Климент Охридски. По традиция цветя бяха поднесени и на паметниците на дарителите - братята Евлоги и Христо Георгиеви, и на паметните плочи на загиналите за родината по време на Балканските войни - преподаватели и студенти от Софийския университет.
Сред присъстващите на академичното тържество бяха членовете на Академичния съвет на Софийския университет, бивши ректори на СУ, преподаватели, студенти. На тържеството присъства и генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев.
Българската телеграфна агенция (БТА) предостави днес своя шрифт ЛИК на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ след академичното тържество за патронния празник на висшето училище. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев и ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев подписаха договор за предоставяне на шрифта ЛИК.