Чужденец в България е онзи, който я гледа, но не я вижда! Това казва художникът Ярослав Вешин, чието наследство е изключително богато със своята историческа и художествена стойност. Днес се навършват 165 години от рождението му.
Той се нарежда до големия брой негови сънародници, наречени „български чехи“ за огромния му принос в развитието на следосвобожденска България.
НАЧАЛОТО
Ярослав Вешин е роден на 23 май 1860 г. във малкото градче Вране в Чехия, тогава част от Австро-унгарската империя. Поради липсата на пълно основно училище във Вране, той продължава образованието си в съседните Слани, а по-късно и в Лоуни. Пътувайки, често и пешком, между тези населени места, малкият Ярослав провокира въображението си, съзерцавайки красиви пейзажи и различни житейски сцени. Прибавяйки към това и възпитанието, което получава в семейна среда, питаеща любов към изкуството, се оформя и страстта му към рисуването. Това го отвежда към Пражката художествена академия, където учи живопис при Антоний Лхота и Франтишек Секвенс между 1876 и 1880 г. В този период Пражката академия представлява изостанала европейска школа в живописта, под влиянието на отживелите норми на класицизма и академизма. В ранните рисунки на Вешин извън академията „Изненада“, „Неаполитански музиканти“, „Мила Марженка“ се чувства модният тогава стил късен „Бидермайер“, предпочитащ развлекателните сценки от всекидневието. Но значително влияние върху него имат илюстрациите към народни песни и натурните скици на селяни, направени от Йозеф Манес (1820-1871), както и произведенията на други чешки художници, изложени в галериите в Прага.
Обучението му продължава със специализация при историческия живописец Карл фон Пилоти и жанристите Ото Зайц и Йозеф Бранд в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен, Германия, която завършва през 1883 г.
ТВОРЧЕСТВОТО
В творчеството му от този период преобладават битови сюжети, които още в края на 19-и век имат висока живописна стойност и богато етнографско съдържание. Името му нашумява покрай цикъла от картини със словашки сюжети, сред които са „Словашки селянки”, „Момче от Словашко”, „Посрещане на сватбари“ и др. Знаменитата му „Словашка сватба“ е картината, която му носи европейска известност. Ярослав Вешин я показва през 1887 г. в Мюнхен, където художникът остава и твори на свободна практика в продължение на 16 години (1881-1897).
В рисунките и живописта от словашката му серия „Весела война“, „Бой със снежни топки“, все още е подчертана развлекателната страна на сюжета, докато в „Началото на един роман“, „Каменна кариера“ и „Преминаване на река Вааг“ е загатнат вече и социалният момент. Ярослав Вешин се специализира и в изобразяването на реалистични ловни композиции, както и на военни етюди. Художникът не губи връзката с чешката живопис и в началото на 90-те години на 19-и век работи по проектите на Миколаш Алеш (1852-1913) за стенописната украса на Пражката спестовна каса (дн. Музей на Клемент Готвалд).
През 1896 г. българското правителство в лицето на министъра на народното просвещение Константин Величков, предлага на Ярослав Вешин място на професор по живопис в наскоро основаното Държавно рисувално училище в София. Препоръката идва лично от сънародника му – известния художник, преподавател и директор на училището Иван Мърквичка (1856-1938). След като приключва всички свои проекти в Мюнхен, през есента на 1897 г. той се озовава в България, заедно с цялото си семейство.
Първоначално, докато се уреди мястото му в Рисувалното училище, Ярослав Вешин започва да преподава в Софийската мъжка гимназия, като му се налага да съвместява двете позиции. Той работи в Държавното рисувално училище до края на 1903 г., като остава известен с близостта си със студентите, които го описват като най-големия майстор сред живописците, които са им преподавали. Сред най-известните му ученици са пейзажистите импресионисти Никола Петров и Атанас Михов, карикатуристът Александър Божинов, една от първите български художнички Елисавета Георгиева Консулова-Вазова и др.
В творчеството си Вешин обръща особено внимание на рисуването на открито и значението на колорита. Включва се активно в развоя на българската битова живопис със селски сюжети и внася съвсем нови направления. В произведения като „Вършитба в Радомирско“ (1897), „Орач“ (1899), „Вършитба“ („Лято“, 1900), „Въглищар“ (1910), „Пред пазар“ (1890), „Пазар в Одрин“ (1899), „По следите на дивеча“ (1910), „След лов на сърни“ (1911), „Ловец с хрътки” (1911) и много други, художникът пресъздава не само етнографското ни богатство, а и серия от образи на българския трудов човек, ловни сцени, конски пазари и т.н.
Заедно със сънародника си Иван Мърквичка, с Антон Митов и Иван Ангелов, полагат основите на първообраза на Художествената академия и на организираното движение на дейците на изкуството в София и страната. Творецът активно участва в изложби в България и чужбина.
От края на 1903 г. Ярослав Вешин заема едно от водещите места в новаторското дружество „Съвременно изкуство“, а от 1904 г. се включва активно в Съюза на южнославянските художници „Лада“, на който става първият председател. Майстор на конската фигура, той е поканен още през 1898 г. от княз Фердинанд да изобрази провежданите военни маневри. През 1904 г. Ярослав Вешин е назначен като придворен и военен художник в Министерството на войната и приема българско поданство, а с грамота от 20 юни 1908 г. князът го назначава за „придворен художник живописец“ и така той става първият главен художник към Министерството на войната.
Това изиграва положителна роля в развоя на българската живопис, която се обогатява с неразвития дотогава в нея батален жанр.
ВОЕНЕН ХУДОЖНИК
Като военен художник Ярослав Вешин посвещава огромен брой ескизи, рисунки и картини в маслени бои на военни походи, маневри, биваци, обози и др. Портретира висши офицери (генерали и полковници, включително и цар Фердинанд), но го вълнува и образът на обикновения войник.
Ярослав Вешин запечатва маневри на българската армия в картините „Юбилейните шипченски маневри“, посветени на 25-годишнината от боевете около Шипка и Шейново през 1903 г., „Парад при Шейново“ (1902), „Маневри при с. Горубляне“, „Маневри при с. Василовци, Ихтиманско“ (1907), „Военни маневри край София“ (1910) и др.
Уникални са изобразените от него сцени от Балканските войни (1912-1913), в които той участва рисувайки на първа бойна линия, нееднократно с опасност да попадне във вражески плен.
БАТАЛНИ ПЛАТНА И КАРТИНИ
Сред творбите скиците и етюдите от бранните полета, които после му служат за големите му и многофигурни батални платна и картини са „Бивак при Одрин“ (1913), „Първи пехотен полк пред Мраморно море“ (1914), „Почивка в бивака“ (1914), „Атака на пехотинци“ (1914) и др. Наред с тях Ярослав Вешин подготвя за работа с маслени бои картините „Обоз“, „Пред телените мрежи“ (1913), „Пред лазарета“, „Айвазбаба - атака“, „Айвазбаба - разрушен форт“ (1913-1914) и др.
Като най-значимата батална творба в българската живопис се определя „Отстъплението на турците при Люлебургас“. В дъното на картината, далеч на хоризонта, се виждат оръдейните залпове - там са пренесени бойните действия. На предния план са изобразени убити и ранени турски аскери, за които все още няма медицинска помощ, коли с разкъсани чергила, катурнати оръдия, простреляни волове в калта и локвите вода.
В известната картина „На нож“ (или „В атака“) той рисува възхитителния образ на българския воин, устремно прекрачил първата отбранителна траншея на неприятеля.
Една от най-значимите му творби е „Самарското знаме“ (1911), за която е създадена специална организация, позволяваща по-дългото присъствие на автора край светинята.
Въпреки че няколко бележника с рисунки са загубени още през 1913 г., потънали при преминаването на р. Арда, военните му творби са запазени в българска собственост в най-голяма степен, тъй като през годините се съхраняват от Военното министерство и не са разпродавани, загубени и в крайна сметка попаднали в галерии и колекции извън страната.
Негови творби се съхраняват във фондовете на Националния военноисторически музей, Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Регионалния исторически музей в София, в галерии в Чехия, Словакия и други, както и в частни колекции.
Родоначалникът на баталната живопис и майстор на жанровата картина Ярослав Вешин умира на 9 май 1915 г. в София.
Живял и творил в бурни военни и превратни политически времена, според много изкуствоведи и изследователи на творчеството му, Ярослав Вешин не получава заслуженото признание за огромния си принос към родното изобразително изкуство.
С грамота от княз Фердинанд на 5 април 1902 г. професорът от Държавното рисувално училище Ярослав Вешин е награден с ордена „Св. Александър“ – пета степен (кавалерски кръст).
/ВСР
/СЗ/ДС/отдел „Справочна“
Използвани източници: „Българските чехи“, София, 2020 г., стр. 186-190; Енц. „България“ т. 1, БАН, 1981 г., стр. 652-653; „Ярослав Вешин“, Мара Цончева, изд. „Български художник“, София, 1955 г.; В. „Народна армия“, бр. 11082 от 16 август 1985 г.; В. „Българска армия“, бр. 13723 от 22 май 1995 г. и бр. 14506 от 16 юни 1998 г.; В. „Континент“, бр. 226 от 27 септември 1995 г.; В. „Дума“, бр. 166 от 20 юли 2004 г. https://archives.bnr.bg/yaroslav-veshin-cheh-po-rozhdenie-balgarin-po-dusha/, https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/894967-natsionalen-voennoistoricheski-muzey-izlozhba-za-yaroslav-veshin-v-natsionalniy