Д-р Димитър Точков се оказа изключително важна личност в българския обществен и стопански живот, каза проф. Райна Николова

Д-р Димитър Точков се оказа изключително важна личност в българския обществен и стопански живот. Това каза проф. Райна Николова, която е съставител на новото издание „Съветник, ковчежник, пълномощник. Съпричастността на д-р Димитър Точков към ВМОРО в периода 1912-1918 г.“, посветено на живота и делото на икономиста и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация д-р Димитър Точков (1874–1941 г.). Изданието, което включва сборник и монография, беше представено тази вечер в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
„През 2021 г. Централният фонд за стратегическо развитие към настоятелството на Нов български университет одобри финансирането на научноизследователския проект, посветен на живота и делото на д-р Димитър Христов Точков. В резултат на проучвателната дейност, която приключи през 2023 г., ние успяхме да представим две книги - участниците в екипа съставихме една монография с автор доц. д-р Живко Лефтеров и сборник, посветен на научната дейност на д-р Димитър Точков, който съдържа превод от немски език на български на неговата дисертация, защитена в Хайделберг през 1900 г. Преводът е дело на гл. ас. д-р Живко Минков. Статия в изданието има и доц. д-р Светла Янева. Казвам всичко това, използвайки случая да благодаря на колегите, че се включиха и участваха в това интересно предизвикателство, представлящо проучвателния процес по установяването на живота и делото на д-р Димитър Точков", каза още съставителят проф. Райна Николова.
Участие в представянето на новото издание взеха ректорът на НБУ проф. д.н. Пламен Дойнов и историците проф. Даниел Вачков и доц. д-р Живко Лефтеров.
„Дневникът и мемоарите на Никола Стоянов, мемоарите на проф. Стефан Киров и много други дават възможност не само на нашата историческа гилдия, но и на широкия кръг от любители на историята да се запознаят с едни забравени имена, които обаче са имали много съществено значение за развитието на нашата държава - Димитър Точков е такъв човек", каза проф. Даниел Вачков. Той допълни, че новото издание показва как Димитър Точков се изгражда като съветник, ковчежник и пълномощник.
Доц. д-р Живко Лефтеров разказа как е бил въвлечен в проекта по създаването на монографията, посветена на д-р Димитър Точков. „Преди години написах една монография, едно изследване за един мой роднина - войвода от Върховния комитет и офицер от армията, също със значимо участие в Първата световна война, и колегата проф. Николова се свърза с мен и ме попита дали съм срещал името на Точков някъде, по време на работата ми по монографията. Аз й казах, че се появява на много места, особено през Първата световна война. Проф. Николова ме помоли да напиша една статия за Димитър Точков, но когато се зарових, излязоха доста материали и тази статия, която трябваше да е около 20-30 страници, прерасна в монография в размер на 300 страници", разказа доц. Лефтеров.
По думите на проф. Пламен Дойнов „двете книги, посветени на живота и делото на д-р Димитър Точков, допринасят за това паметта на Точков да бъде толкова силна, че да се появи отново след години на забрава".
На събитието беше открита и документална изложба от фонда на Националната библиотека и личните архиви на наследниците на д-р Точков и неговите сестри. Експозицията откри директорът на Националната библиотека доц. д-р Калина Иванова.
„Изложбата, посветена на живота и делото на д-р Димитър Точков, е съставена от различни източници. На първо място, включва лични документи на наследниците му и на неговите сестри Олга Пърличева, Виктория Филипчева, Каролина Пармакова и Екатерина Карчева. В тази си част разказва за родословието на една от най-богатите кожухарски фамилии на Охрид от втората половина на XIX век и за силните икономически връзки, които поддържа тя с основните търговски центрове, като Филипопол, Константинопол, Лайпциг. Неговите сродници възкресяват спомена за един от най-ярките представители на националния финансов елит от началото на миналото столетие чрез множество семейни и родови снимки и особено ценни документи, свързани дори с екзарх Йосиф Първи Български, и обединяват усилията си, за да ни представят образа на един голям родолюбец и авторитетен професионалист, който много често е получавал първо признание за качествата си в чужбина, а след това и в отечеството си. За него в немската преса в продължение на три десетилетия има десетки публикации и положителни отзиви", разказа доц. Иванова.
Тя отбеляза, че „фондът на Националната библиотека съхранява в „Държавен вестник“ сведения за професионалната дейност на търговската кантора на баща му Христо и чичо му Климент в Пловдив. За времето, в което високообразованият Димитър Точков е контрольор на държавните дългове в Министерството на финансите, свидетелстват множество обявления в „Държавен вестник“. Периодът, в който той е директор на „Кредитна банка“, също оставя следи в архивното библиотечно наследство. Отново тук се откриват публикации, свързани с членството му в множество обществени организации, като Софийския клон на Българското туристическо дружество „Алеко Константинов“, чийто член и първи касиер е Точков, обществената длъжност на касиер на Комисията на Охридската колония на живеещите в гр. София охридчани, стругани и преселници при „Благотворителното дружество за помагане на пострадали в Македония и Одринско“ след Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г."
В обобщение директорът на Националната библиотека подчерта, че Българският исторически архив към институцията съхранява изключително по своята стойност документално богатство. Сред него са шифрованите телеграми от преговорите, които Точков води в Цариград през 1915 г. в качеството си на пратеник на българското правителство; кореспонденцията му с ръководителите на ВМРО Александър Протогеров и Тодор Александров по финансови въпроси и относно преговори, водени по време на Първата световна война в Берлин, Бремен, Рим и други градове; сведения за мисията на Кръстьо Станчов и Димитър Точков в Берлин през 1917 г., свързана с осигуряването на средства от германски индустриалци за Македонския комитет, както и множество други ценни документи.