Актьорите разказаха, че първата им среща с Георги Калоянчев е била през далечната 1997 г., когато правят първите си стъпки в театъра с постановката на режисьора Красимир Ранков „Зимните навици на зайците“ от Станислав Стратиев. След няколко премиери на спектакъла тогавашният директор на Разградския театър решава да покани актьори от Сатиричния театър, участвали в същата постановка, но с режисьор Пламен Марков. Така в Разградския театър пристигат Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Пламен Дончев и Ангел Георгиев.
„Всички бяхме толкова притеснени, когато видяхме пред себе си актьори от такава величина. Треперехме, умряхме от страх и забравяхме текстовете си. А Калата ме успокояваше с думите: ‘Спокойно, момче, това не е Шекспир, това е само Станислав Стратиев.’ Така стопихме ледовете и изиграхме заедно над 50 представления, обикаляйки цяла България“, спомня си Веселин Борисов.
В спомените на разградските актьори Калоянчев остава като изключително земен човек. „От него научихме много за професията – неща, които не се предават с уроци, а с играта на сцената“, споделиха те. Сред любопитните случки, които ще запомнят, е как Калата е бутал закъсалия в преспите автобус на театъра при връщането им от представление в Исперих.
Актьорите отбелязват, че с пиесата „Зимните навици на зайците“, в която са играли в партньорство с великите Георги Калоянчев и Татяна Лолова, са получили мечтаните дипломи за актьори – по чл. 9 от Указа на театрите в България – „за изключителни дарования“.
„Георги Парцалев също е идвал в Разград, но ние не сме се срещали с него. От разкази на колеги знаем, че е бил бохем и в негово присъствие никой не е можел да плаща сметките си в заведенията“, допълниха разградските актьори.