Да си поет означава да споделяш най-голямата си болка, каза Марияна Влахова в Пазарджик

Да си поет означава да споделяш най-голямата си болка, без да натежаваш на другиго, да изказваш най-голямата си надежда, без да ангажираш. Да докосваш, без да виждаш човека, който чете строфите ти, да разплакваш, без да искаш да го правиш, но с цялото съзнание, че сълзите пречистват. Това каза пред БТА по повод Световния ден на поезията - 21 март, Марияна Влахова, която издаде дебютната си стихосбирка "Вода" през октомври 2024 година.
Да си поет означава да вдъхновяваш, без да се смяташ за вдъхновител, без суета. Не знам поезията ли е неразривна част от мен, или аз - от нея. Склонна съм да мисля, че, както е казал големият Хулио Кортасар за любовта „Ела да спиш при мен, няма да правим любов, любовта ще прави нас“, така и поезията е тази, която ни избира, не ние нея. Но задължително трябва да послушаме повика на нейния избор, добави още Влахова.
Марияна Влахова е родена на 15.02.1978 г. в гр. Пазарджик. Живее там до завършване на средното си образование в Математическа гимназия „Константин Величков“ с профил „Биология“. Завършва бакалавърска и магистърска степен по етнология в Югозападен университет „Неофит Рилски“в Благоевград. През последните години работи в сферата на образованието и културата.