Даниел Келман за новия си роман: Исках да разкажа за ежедневните компромиси в Третия райх, не за чудовищните престъпления

Исках да разкажа за ежедневните компромиси, които хората са правили в Третия райх, не исках да се фокусирам върху големите чудовищни престъпления. Това каза германският писател Даниел Келман за книгата си „Светлина и сянка“ по време на среща с българските читатели в „Гьоте институт“ тази вечер.
„В крайна сметка, този роман се е получил доста политически. Аз, всъщност, исках да пиша за голямото време, за експресионизма по времето на нямото кино в Германия“, отбеляза Келман. По думите му първоначално идеята му била да измисли един герой, който да е режисьор от 20-те години. Много литература изчетох и много филми изгледах, обясни писателят.
Разказа, че е бил заинтригуван от историята на филмовия режисьор Георг Вилхелм Пабст: „Той е бил в Холивуд и се е върнал обратно, направил е няколко филма по времето на националсоциализма и няколко след войната. За Пабст не може да се каже, че е бил нацист“. 
„Историята започва съвсем целенасочено. Исках да започна романа като история, която е вече позната. Той е емигрант, живее в Америка – всичко това ни е познато. И след това идва този обрат – той се връща обратно. И аз като разказвач мога да пътувам заедно с него“, каза Даниел Келман.
Според него киното е изкуство, което много често е свързано с морални компромиси: „Но в крайна сметка щом си успял да избягаш от Третия райх и да отидеш в Холивуд, правилото е да не се връщаш“.
Автори от ранга на Даниел Келман много рядко идват в България, каза по време на събитието Светлозар Желев. Той обясни, че в творчеството на германския писател постоянно се преплитат историческите сюжети или фигури и фикцията. „Другото най-важно нещо като линия в неговото творчество е, разбира се, творецът, изкуството. Начинът, по който изкуството и творецът реагират на света“, каза Желев.
Преводачът на „Светлина и сянка“ – Жанина Драгостинова, разказа, че трудности по време на работата ѝ е имало, но се забравят: „Преводът е такава работа, че се мъчиш - аз поне съм личност, която драматизира нещата, но когато книгата излезе и я видиш, е като все едно виждаш дете. Радваш ѝ се и всичко забравяш. Даниел Келман е може би единственият автор, с които се смея на глас, когато превеждам“.
Даниел Керман е роден в Мюнхен през 1975 година, в семейството на режисьора Михаел Келман и актрисата Дагмар Метлер. Автор е на романите „Измерването на света“, „Слава“, „Аз и Камински“, „Tил“, „Светлина и сянка“. Автор е още на пиесите „Наставникът“, „Духове в Принстън“ и др. Носител е на литературни награди, сред които наградата „Кандид“ (2005), наградата на фондация „Конрад Аденауер“ (2006), наградата „Хайнрих фон Клайст“ (2006),  наградата за литература  на вестник „Die Welt“ (2007), международната литературна  награда „Томас Ман“ (2008) , както и  наградата „Франк Ширмахер“ (2018).