Даниела Стоянова и Никола Певичаров представят живопис, графика и рисунки в Пловдив

Художниците Даниела Стоянова и Никола Певичаров ще открият изложба „Настроения“ тази вечер в галерия „Мария Луиза“ в Пловдив, съобщават от Дружеството на пловдивските художници (ДПХ).
По думите им при съвместните изложби неизбежно възниква въпросът какъв е мотивът на авторите да направят заедно творческата си изява. „Въпреки че са представители на различни генерации в пловдивското изкуство, между Никола Певичаров и Даниела Стоянова се откриват няколко забележителни сходства, които взаимно усилват своето въздействие“, казва Ирина Гърдева от ДПХ. „От една страна, това са формалните прилики: цветното петно, деликатният полутон, ритмичността и хармоничната композиция. От друга страна, общото е и нежната образност, при която всеки обект приема характер на символ. Чувствителността, която е самата тъкан на произведенията, е във всеки жест и изобразителен мотив и насища с живот всяка точка, линия и петно. Поетичната метафора на изказа при Никола Певичаров и Даниела Стоянова, недоизказаното и смекченото от остри ръбове съкровено изживяване ни пренася в един свят на мекота и нежност, безопасност и сложна, дълбока по смисъл символика“, посочва Гърдева.
Според нея специфично при Певичаров е фактурата: цвят, сякаш създаден от многовековни природни явления, които са „издраскали многозначни рисунки, мистериозно появили се върху камък или дърво, като знаци от древна писменост – обветрени скали, оксидация от морски пръски, прах и слънце, натрупали белезите си във времето“.
Тя отбелязва, че Даниела Стоянова изгражда графичните си творби от цвят и въздушен, нежен ефект от наслагване на тонове. „Тук черното с неговия типичен за графиката контраст липсва. Рисунките и илюстрациите ѝ са различни като състояние от графичните ѝ творби – те са меки, спонтанни, породени от мигове на емоционален възторг. Чрез творбите си тя ни допуска в едно лично пространство, в което разкрива въображението, пречупва натурата през собствената си призма и я прави леко фантастична, без да губи първоначалния си замисъл – чувство, породено от емоция, въплътено чрез акварела, туша и пастела в поезия“, казва Ирина Гърдева.