„В рамките на проучванията се видяхме с повече от двадесет души от Криводол и околията. Това са жители, които си спомнят за миналото, за обичаите, традициите, вярванията. Много е важно да се знае, че ние предаваме разказа на информатора, може да има неточности, защото разказваме неговите спомени“, каза за БТА завеждащият отдел „Етнография“ в РИМ Силвия Гарванска. По думите й тази година отново се предвиждат етнографски теренни проучвания в региона на Враца.
За изследванията са съдействали от читалището в Криводол и от пенсионерския клуб. Музейните работници записват разговорите дигитално, събират снимков материал. Прочуванията ползваме и за доклади, където представяме обобщена информация, добави Гарванска. „Това е изключително ценна информация. Реално ние регистрираме промените, които настъпват в обичаите, празниците, вярванията, храната на нашите предци. Ето например преди години бяло брашно се е ползвало само по време на големите празници, за да се месят обредни хлябове. През останалото време хляб се е правел с черно брашно и трици“, допълни етнографът.
В Криводол са обичали празниците с карнавална насоченост. Такива са Трифон Зарезан, когато е имало кукери. Това е непознато за врачански регион, разказа Гарванска. По време на празника имало карнавални елементи – преобличали се като цигани, булка и поп и се забавлявали, каза и етнографът Александра Тодорова. Тя добави, че се усеща градското влияние на близкия голям град – Враца в живота на хората. Сватбените носии са прибрани в раклите, а на тяхно място навлизат белите фабрични булчински рокли, вместо годеж се прави пристануша.
Някои от информаторите разказали, че са кръщавани късно, защото родителите им били „партийци“. Други споделили, че помнят, че са правели „тайни“ кръщенета по времето на социализма. Обаждали се на попа и приготвяли всичко в уречения ден и час. Попът обикалял по улиците, за да не го видят в коя къща влиза. Нашето село е малко и въпреки че се криехмеq всичко се знаеше, разказала жена, родена в Уровене, но омъжена в Криводол.
Изборът на брачни партньори обикновено се правел от родителите. Имало период, в който било често срещано жената да е по-възрастна от мъжа. По време на социализма вместо годеж се правело пристануша в ресторант с много гости и музика. „Преди 9.09.1944 г. не са имали много пари, а баба е давала яйце срещу бучка захар. Това, което нямало как да произведат, заменяли за друго“, споделил Йордан Веселинов по време на изследванията.
Членовете на пенсионерския клуб към НЧ „Никола Й. Вацпаров – 1924“ в Криводол си спомнят също, че възглавниците са се пълнели със сено или парцали, че са носели цървули, шити от кожата на прасе, а обували обувки само когато ходели на училище. Криводол е бил развит лозарски район, хората гледали много овце и кози. През пролетните месеци се отглеждали буби за коприна. Бубите се купували в кутийки, хранели ги с черничеви листа. Легенди за заровени и прокълнати съкровища, за могили с богатства, пълни с тунели и колесници са разказали още хората от Криводол. Там вярвали в демонологичните създания и споделяли за истории с вампири, караконждули, змейове и плътеници, които са предавани от техните родители.
По време на събитието бяха показани снимки от Криводол – на училището, на съществуващото преди години бръснарското ателие, както и фотоси от сватбен ритуал. Данните ще бъдат предоставени и на читалището в града, от където ще подготвят печатно издание с историята на населеното място.
БТА припомня, че зимните четения се провеждат всяка сряда. Те започнаха на 5 февруари и ще продължат до 23 април.