Сградата е била фабрика за паста до преди почти век, когато оперният театър на Рим я трансформира в обширен склад и работилница. Там се съхраняват сценични декори и 70 000 костюма от представленията, играни в последните почти 100 години. Създават се и костюмите за бъдещите постановки.
В момента дизайнерите на операта работят усилено по архивите, за да възстановят оригиналните костюми от световната премиера на "Тоска" от Пучини, състояла се през януари 1900 г. именно в Рим.
Това е история за страст, жестокост и измама, развиваща се в италианската столица в началото на XIX век. Главната героиня Флория Тоска е тъмнокоса красавица, принудена да извърши убийство, за да защити достойнството си и мъжа, когото обича. Тази година се навършват 125 години от първото й представление.
"За щастие, скиците за всеки костюм от първата постановка са запазени и са много подробни. Възстановихме ги, като спазвахме колкото се може повече стила на епохата от гледна точка на тъканите, формите и всички използвани материали," казва Анна Биаджоти, главен дизайнер в операта.
Към всяка скица тя открила подробни бележки. Подготвила папка, която екипът ѝ нарича "Библията", пълна с копия на оригиналите. За да помогне на своите около 30 шивачи, Биаджоти старателно преписала бележките на тогавашния главен дизайнер на костюмите Адолф Хохенщайн, отбелязва Асошиейтед прес.
Шивашкият отдел всяка година създава около 700 костюма за оперни и балетни представления, които по-късно се съхраняват в склада, окачени в найлонови калъфи като за химическо чистене. Няма дигитална система за проследяването им; те могат да бъдат открити само от дизайнерите и шивачите, прекарали целия си живот в тази професия.
Това е умиращ занаят, казва Данило Манчини, директор на сценографския отдел. В някои театри рисуваните декори все по-често се заменят с LED стени, прожекции и задно осветени екрани, но не и в операта на Рим. За "Тоска" сценографите също се ръководят от скиците на Хохенщайн за първата постановка.
Манчини и музикалният директор Микеле Мариоти отдават дължимото на Пучини за това, че поддържа страстта им жива.
"Пучини е гений не само заради красотата на музиката си, но и заради театралния и кинематографичен усет, който влага в своите произведения," каза Мариоти. "Всички ние сме тук трябва да сме му благодарни, но не толкова за възраждането на операта, колкото за нейното оцеляване. Защото той разбра, че ако не се обнови по някакъв начин, операта щеше да изчезне", обобщава Микеле Мариоти пред Асошиейтед прес.