Демоничните женски образи от фолклора представя в изложба Калояна Донева, уредник на Етнографската къща в Добрич

По повод на Международния ден на жената уредникът в Етнографската къща в Добрич Калояна Донева представя в изложба една по-малко позната, но изключително силна страна на българския фолклор – женските демонични образи, чрез които хората от миналото са обяснявали болестите, природните бедствия и необяснимите събития в живота си.
"Българският фолклор е пълен с пространства между светлината и мрака, между реалното и онова, което не може да се обясни. И точно там се появява женският образ – не като украса или легенда за разказване край огъня, а като присъствие. Сила. Понякога нежна, понякога жестока. Понякога спасителна, понякога наказваща, но винаги запомняща се", каза за БТА Калояна Донева. 
Тя посочи, че винаги я е привличала тази страна на фолклора – не красивата и подредената, а онази, която е като нощен вятър: не я виждаш, но я усещаш. Според нея народните истории не са създадени, за да успокояват, а за да напомнят, че светът има и друго лице – по-диво, по-тайнствено и по-непокорно.
В българската демонология женският образ рядко е еднозначен. Той може да бъде едновременно закрилящ и опасен, красив и страшен – подобно на самата природа. Именно затова тези фигури са толкова ярки и запомнящи се в народното въображение.
Сред тях е Безсъницата – демон, който причинява тежка безсънна болест. В различните райони на България тя е описвана като стара жена с големи зъби или като дребна фигура с разрошена коса и очи като тлеещи въглени. Понякога се свързва и с образа на „горската майка“, която плаши децата нощем и пропъжда съня им.
В народните вярвания съществува и бродницата – жена-магесница, която общува с духове и извършва вредоносна магия. Смятало се, че такива жени могат да предизвикват раздори между хората или дори да „снемат месечината“ от небето, за да разговарят с нея.
Сред най-страшните митични същества е ламята – огромно чудовище с люспесто тяло, криле и няколко глави. Според легендите тя спира водите на кладенци и реки и изисква жертви от хората, докато смели юнаци като Крали Марко или свети Георги не се изправят срещу нея.
Силно присъствие в народните представи имат и лехусниците – духове, които вредят на родилки и новородени. Смятало се, че те са души на починали бременни жени и могат да нападат майката и детето до 40-ия ден след раждането. За защита хората използвали чесън, червен конец или сребърна монета.
Подобни страхове са свързани и с навите – духове на некръстени деца, които според вярванията летят нощем и търсят родилки и бебета. За предпазване се използвали предмети с апотропейна сила – сърп, ръжен, секира или билки, събирани на Еньовден.
Сред по-двусмислените женски образи са орисниците – три мистични същества, които посещават новороденото в третата нощ след раждането и определят съдбата му. В народните вярвания тяхната орисия не може да бъде отменена от никого.
Красиви, но опасни са и самодивите и самовилите – митични девойки, които обитават горите и планините. Те танцуват нощем по поляни и край извори, обичат музиката на кавала и понякога отвличат овчари, за да им свирят.
Към този свят принадлежат още русалийките, свързани с Русалската седмица около празника Петдесетница, както и редица персонифицирани болести – мората, червенката, чумата и шарката, които народното въображение представя като зли женски същества, носещи страдание и смърт.
Според Калояна Донева именно тази двойственост прави женския образ във фолклора толкова силен. „Той не е просто добър или зъл. Той е като нощта – привлича, но и крие. Не можеш да го заключиш в една дума или една история. И точно в това е неговата магия“, казва тя.
Затова и в народната култура жената не е само символ на нежност и грижа, а и на сила, тайна и съдба – образ, който продължава да вълнува въображението и днес. 
Изложбата "С образ на жена, с душа на дявол“ може да бъде разгледана в Етнографската къща в Добрич.