Децата на екранния Супермен Кристофър Рийв представят баща си в документален филм

Децата на покойния актьор Кристофър Рийв, прочул се с ролята на Супермен, са се постарали да включат всички сложни моменти от живота на баща си - неговите силни и слаби страни, в нов документален филм, предаде Асошиейтед прес.
Те казват, че са искали да бъдат "прями, сурови и уязвими", представяйки баща си в "Super/Man: Историята на Кристофър Рийв", защото той би искал това.
Документалният филм, който вече е на екран на много места по света и предстои да излезе на други, включва семейни видеоклипове, филмови кадри и интервюта за Кристофър Рийв.
Рийв се прочува с ролята на Супермен в четири филма, както и с други актьорски и режисьорски изяви по-късно в кариерата си. 
Трите му деца Матю, Александра и Уил Рийв казват, че не е имало никакви ограничения по отношение на темите или видеоклиповете, използвани в историята на баща им.
"Той не би искал да бъде разглеждан през розови очила. Щеше да иска изкуство и кино, както и фактологичен, изчерпателен разказ, и точно това се получи", казва най-малкият син на Рийв, Уил, пред Асошиейтед прес. "За нас е важно да бъдем прями, сурови и уязвими и да предложим 360-градусов поглед към един много човешки живот, към едно много човешко семейство", допълва той.
Известен като Човека от стомана, Кристофър Рийв - запален спортист, моряк, скиор и ездач,  едва не загива през 1995 г. при инцидент с кон, който го парализира до края на живота му. Той използва платформата си, за да се превърне в защитник на хората с увреждания, като основава фондация на свое име. 
Режисьорите Ян Бонхот и Питър Етеджуи успяват да получат достъп до непоказвани досега домашни филми на семейство Рийв преди и след инцидента. 
"Когато започнахме да правим филма, едно от нещата, за които те бяха категорични, е, че ще споделят всичко. Ще споделят архива, но ще споделят и емоционалните си състояния... всичко. Това беше първият път, в който щяха да го направят и всичко да излезе наяве", казва Бонхот. 
Кристофър Рийв прави аудиозапис на мемоарите си, преди да почине през 2004 г., така че неговият разказ допринася за интимността на филма. 
Документалната лента включва интервюта с известни звезди на киното като Сюзън Сарандън и Глен Клоуз, които се сприятеляват с Рийв, след като той завършва училището "Джулиард" и започва да приема актьорски роли в Ню Йорк. Клоуз намеква във филма, че Рийв и Робин Уилямс - съученици от школата и близки приятели, са имали дълбока връзка и че ако Рийв беше все още жив, Уилямс вероятно също щеше да бъде.
Децата на Рийв казват, че процесът на преглеждане на архивите и интервюирането им за филма им е дал нова перспектива и възможност да оценят баща си. Уил Рийв е само на 12 години, когато Кристофър Рийв умира. Майка му, Дана, е диагностицирана с рак и умира по-малко от 18 месеца по-късно. Уил Рийв, който понастоящем е кореспондент на Ей Би Си Нюз, казва, че е имал щастието да има семейство и близки приятели, които са му помогнали да израсне и днес се смята за "доста добре адаптиран".
"Има сценарий, в който нещата можеха да се развият по различен начин. Но заради ценностите, внушени ни от родителите ни, заради начина, по който ни допуснаха до живота си, добрия и лошия, радостния и трагичния ... това ни подготви за трудностите и радостите в него", казва Уил Рийв.
Едно от нещата, които най-много впечатляват режисьорите в тяхното изследване, е ангажираността на Кристофър Рийв да помага на другите дори след като е физически ограничен в собствения си живот. След като става квадриплегик, актьорът и семейството му са шокирани от липсата на ресурси за хората с увреждания и основават фондация "Кристофър и Дана Рийв", за да помагат за подобряване на качеството на живот и да финансират изследвания за лечение на хора с увреждания на гръбначния мозък.
"Позволяваше си да се самосъжалява 10 или 15 минути и след това се заемаше с мисията да промени света. И мисля, че това е много, много вдъхновяващо", казва режисьорът Ян Бонхот. 
"Да видиш онези елементи от характера му, които са останали постоянни през целия му живот - отдадеността, интензивността, страстта, силата. Тези неща се промениха след инцидента и се проявиха по нов начин. Тази сила изведнъж означаваше нещо съвсем различно. Това беше силата да ставаш всеки ден", споделя на свой ред Александра Рийв Гивънс, която продължава да работи за фондацията.
Матю Рийв - сценарист, продуцент и режисьор - казва, че филмът отново подчертава уроците, които семейството е научило от родителите си, включително и за крехкостта на живота.
"Мисля, че това, което той ни внуши много рано, беше дълбокото чувство на благодарност за всичко - от благодарността, че оцеля при инцидента, до трайната благодарност, че утрешният ден не е обещан и че трябва наистина да цениш настоящето", допълва Матю Рийв.