Бачковският манастир е основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани – велик доместик на западните войски при византийския император Алексий I Комнин. Иконостасът на манастирския храм е един от най-ранните дърворезбени иконостаси по българските земи, изработен в първите десетилетия на XVII век. Тук се съхраняват чудотворната Бачковска икона на Божията майка и мощите на свети патриарх Евтимий. В обителта са погребани и българският екзарх Стефан, както и патриарх Кирил.
Празникът Успение на Пресвета Богородица е установен от светите апостоли. Разказите за чудесното ѝ възнесение с тяло на небето датират от IV век и са споменати от блажените Августин и Йероним. Йерусалимският патриарх Ювеналий (420–458) потвърждава пред император Маркиан достоверността на тези предания, а датата на честване е определена от император Маврикий (592–602). Блажената кончина на Божията майка е възпята в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.
Най-старото известно място, свързано с почитта към св. Богородица, е храмът „Успение Богородично“ в Йерусалим, издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото ѝ в Гетсиманската градина.