Дигиталното благополучие включва в себе си идеята за достатъчна дигитална грамотност, каза заместник-министърът на образованието Наталия Митева

Дигиталното благополучие включва в себе си идеята за достатъчна дигитална грамотност, така че всеки човек да може да разграничи каква информация да ползва в онлайн пространството, в какъв контекст, каза в началото на среща дискусия в Югозападния университет „Неофит Рилски“ заместник – министърът на образованието Наталия Митева, където бе гост - лектор. Тя посочи, че дигиталното благополучие е информационна медийна грамотност в най-съвременен вид.
Пред университетски преподаватели и директори на училища, включили се в дискусията на тема „Дигиталното благополучие във висшето образование“, зам.-министърът цитира данни, според които само 30% от младите хора в Европа разграничават факт от мнение. Ние имаме за какво да работим по отношение на дигитално – медийната грамотност, тоест тя да се преподава и да се търси отговорност от тези от нас, които преподават и обезпечават системата, посочи Наталия Митева като подчерта, че е необходимо да се постигне поне базисно ниво на дигитална грамотност.
Преди началото на днешната среща заместник – министърът каза за БТА, че дигиталното благополучие е сред на-важните теми в съвременното използване на технологии за образователни цели. Това включва правилния баланс между онлайн и офлайн работа, защита на идентичността в онлайн пространството, както и теми за защита от кибератаки или агресия, свързана с дигитална комуникация, а и ефективност при учене, възприемане и развитие в дигиталното пространство. 
Във връзка с мястото на онлайн обучението, Наталия Митева коментира, че университетите стават все по-гъвкави по отношение на форматите на преподаване, което дава възможност да привличат студенти от различни образователни пазари или от различни региони, както и самите преподавалите, които не са физически на място, да могат да преподават. Това обаче не означава, че трябва да преминаваме във висшето или средното образование изцяло в онлайн формати, тъй като е ясно от изследвания, че мозъкът не работи толкова добре в дълги периоди на екранно учене и преживяване, каза още зам.-министърът. Тя допълни, че така ще трябва да се намери здравословния баланс, без да се минава в крайности, тъй като технологиите предоставят важни умения за нов вид грамотност.
На въпрос за мястото на българското образование във връзка с достъпа до информация в интернет, Наталия Митева посочи, че по отношение на ресурси има огромна демократичност в това кой, откъде и какъв ресурс може да ползва. Държавата предоставя лицензи и достъп до академични бази данни на световно ниво за нашите университети, така че те имат достъп до световното знание, посочи Митева. Не всичко може да бъде на български език, тъй като темпът, с който може да бъде преведено е по-бавен от темпа, с който се създава ново знание и нови ресурси, но, колкото е възможно по отношение на инструментариум, платформи, то трябва да бъде достъпно на нашия роден език, каза още зам.-министърът на образованието и науката. Тя припомни и факта, че наскоро Българската академия на науките и Министерство на образованието и науката представиха първия дигитализиран правописен и правоговорен речни на българския език.
Днешната дискусия на тема „Дигиталното благополучие във висшето образование“ откри ректорът на Югозападния университет „Неофит Рилски“ проф. Николай Марин. В нея взе участие и директорът на Националния СТЕМ център проф. Найден Шиваров.