В първата част на днешната програма Комитетът разгледа кандидатурите на седем нови обекта, предложени за вписване в Списъка на световното наследство. Приети за вписване бяха планината Кумган в Корейска народнодемократична република, комплекс Гола-Тивай в Сиера Леоне, Национален парк Мапуто в Мозамбик, архипелаг Биджагош – Омати Миньо в Гвинея-Бисау, Национален парк „Фонг Ня-Ке Банг“ и Национален парк „Хин Нам Но“ (разширение на „Национален парк Фонг Ня-Ке Банг“, вписан от Виетнам през 2003 г.) във Виетнам, и склоновете на Мьонс Клинт в Дания. Обектът Източномонголски степи в Монголия бе препоръчан за отлагане след разглеждане на кандидатурата.
След обедната почивка на Комитета бе приета и последната кандидатура - каньонът на река Перуасу в Бразилия. „Разположен в северната част на щата Минас Жерайс, паркът се отличава с впечатляващи карстови пейзажи, обширни пещери и богато биологично разнообразие. Хоризонталните пещерни системи, формирани в карбонатни скали, разкриват поразителни спелеотеми, варовикови арки и подземни реки. Пейзажът отразява значителни климатични и геоложки промени от плейстоцена насам. Паркът се намира на кръстопътя на три биома – Серадо, Каатинга и Атлантическата гора – и поддържа над 2000 растителни и животински вида, включително множество застрашени“, отбелязват от пресцентъра на ЮНЕСКО.
От пресцентъра на ЮНЕСКО посочват, че по време на 47-ата сесия Комитетът реши да впише 26 нови обекта (21 културни, четири природни и един смесен) в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, с което общият брой достигна 1248 обекта (972 културни, 325 природни и 41 смесени). Комитетът също така одобри разширение на два вече вписани обекта. Важно е да се отбележи, че Гвинея-Бисау и Сиера Леоне вписаха първия си обект в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, уточняват от екипа на ЮНЕСКО.
Те отбелязват, че по време на тази сесия Комитетът разгледа състоянието на опазване на 248 вече вписани обекта в Списъка на световното наследство, като три обекта от Африка бяха премахнати от Списъка на световното наследство в опасност. Това са дъждовните гори на Ацинанана (Мадагаскар), Абу Мена (Египет) и Старият град Гадамес (Либия).
Във втората част на днешната програма Комитетът реши да промени границите на три от българските обекти от Списъка на световното наследство - Боянската църква, Мадарския конник и Свещарската тракийска гробница.
След това бяха обсъдени Дейности по изграждане на капацитет и последващи действия по Стратегията за изграждане на капацитет за световно наследство.
Представител на България в Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО взе отношение по въпроса, като подчерта, че България изразява своята признателност и силна подкрепа за новата Стратегия за изграждане на капацитет за периода 2025–2035 г. По думите му тя е незаменим и жизненоважен инструмент за гарантиране на ефективното и справедливо прилагане на Конвенцията, както и за укрепване на институционалните рамки и експертния капацитет във всички региони, като се гарантира, че нито един регион няма да бъде изоставен, особено Африка и малките островни развиващи се държави. Той посочи и различни инициативи и събития, които вече са проведени в България.
„България желае ясно да подчертае своя силен ангажимент да допринесе за успешното прилагане на новата Стратегия за изграждане на капацитет. Ние твърдо вярваме, че овластяването на всички участници в областта на световното наследство ще гарантира по-добро управление и опазване на нашите ценни обекти на световното наследство за бъдещите поколения“, отбеляза още той в изказването си.
Както БТА писа, 47-ата сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, председателствана от България, ще продължи до 16 юли в централата на ЮНЕСКО в Париж. В рамките на сесията България ще представи културни и природни елементи от своето наследство.
Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) е създадена на 16 ноември 1945 г. България става член на 17 май 1956 г., а същата година е създадена и Националната комисия за ЮНЕСКО. Комисията координира дейности между българските институции и ЮНЕСКО.
Комитетът за световно наследство е един от двата органа, управляващи Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство. Той е съставен от представители на 21 държави, избрани от 196-те държави - страни по Конвенцията.