Димитър Кулев представя във Варна графика и живопис, събрали носталгията на преживяното

Художникът Димитър Кулев гостува във варненската „Галерия 8“. Той се представя с творби от последните четири години, изпълнени в графичните техники офорт, акватинта и суха игла, рисунки с туш и перо, гваш, пастел и темпера. Има и нови непоказвани произведения маслена живопис. Част от работите му са участвали на биеналето на графиката във Варна и в Лодз, Полша, разказа той за БТА. 
Димитър Кулев живее и работи в Силистра и казва, че се вдъхновява от старинни предмети, старите къщи и махали, дърветата край дунавския бряг, неподредените натюрморти, които изобразява в произведенията си. 
Ето какво сподели той в интервю за БТА:
Какво намирате в тези стари фенери и газени лампи, които присъстват в графичните Ви работи? Тази съдържаща се в тях светлина ли Ви провокира да ги противопоставяте на тъмните фонове?
- Още като студент имах слабост към старинното, към къщите и кварталите със стара атмосфера. Това за мен действа носталгично, като че ли носи една патина от отминали неща и ме привлича. Лампите са и памет за майка ми. Тя си ги пазеше и досега стоят в една интимна особена атмосфера у дома. Разбира се покрай тях няма как човек да не си спомни за великите художници като Рембранд с техните полусумрачни атмосфери, поне на мен така ми действат. Впечатлих се и от Роден, който поставя пластиките си на тъмни фонове и те стоят много силно на тях.
В картините Ви лампите не светят, но са озарени от вътрешна. Вие палите това пламъче само като усещане. Защо? 
- Имам го това като мисъл в мен, че трябва да си остане надеждата, да не приключваме с мечтите.
Забелязвате ли, че хората все по-често поставят напоследък в домовете си старинни предмети сред интериора? 
- Не съм забелязал, но дано така да се е получило, значи има нещо, което съм уцелил. Наскоро бях в Италия, видях Джорджо Моранди, който рисува стари предмети и го прави толкова величествено, просто, а стои божествено. Това е носталгията по миналото. Не е за пръв път, хората са го открили много по-рано, а при мен стана интуитивно. Разбира се, не трябва да се връщаме в нещо, което да е тенденциозно, трябва да бъде преживяно, е мнението ми. Сега имам идея да направя пейзажи от едни стари улици и махали в Силистра, пълни със стари спомени.
От натура ли рисувате?
- Ползвам натура, да, за да направя малък формат. След това си го увеличавам до този, който показвам тук - 50 на 70, за да въведа повече подробности. 
Къде намирате тези стари улици?
- Търся ги, обикалям в Стария град в Силистра. Не всяка улица става за рисуване и това не е претенция на голям художник, просто не всичко, което виждаш ти харесва. Това, което те вълнува действа по странен начин в теб, който не можеш да обясниш. Както например тази арменска къща от стария квартал в Силистра, която е в изложбата във Варна.
Как реагират хората на тези Ваши носталгични произведения?
- Проявяват интерес. През 2019 г. ги показвах в Бургас, дойдоха професори от филиала на Художествената академия там и бях изненадан, че им въздействаха. Аз самият съм завършил Академията, графика при проф. Галилей Симеонов. В Италия пък се отнасят с преклонение към тези велики личности, те са светила. 
Когато човек го осмисли в себе си, разбира, че това не е просто да си драскаш, а трябва нарисуваното да носи някаква стойност. Някои от нещата не можеш да ги обясниш, защото обяснението отива в една литература, която изпосталява. Трябва да има интуитивно внушение. Когато чета Бодлер и Рилке, това ми въздейства.
Обичате ли поезия?
- Да, защото поетите ти дават да видиш неща, които не можеш, а те са ги усетили. Примерно Бодлер казва, че когато влезеш в една гора виждаш едни мълчаливи колони, които трябва само да ги вкараш в картина. Тоест трябва да имаш това съзерцание, да направиш аналогията. Има моменти, когато се спираш и си казваш, че нещо трябва да продължи.
Имате ли моменти, в които дълго време търсите нови обекти?
- Имам, да. Аз често вкъщи рисувам цветя, просто така, както са сложени, без да са наредени на натюрморт, непринудено. Наскоро при любимия ми Анри Матис прочетох как той е забелязал, че когато прави тези негови велики натюрморти винаги търси позиция, в която няма преднамереност. Виждал съм ги за щастие и на живо в Париж. Така после си правиш аналогии, познавайки това, но без да копираш, разбира се, вървиш по своя път. 
Едновременно ли работите по графични и живописни творби?
- Да, рамо до рамо, едно до друго. Започнах само с графика, но съм учил живопис в гимназията в София при големи художници. В ретроспективната ми изложба в Добрич преди години показах само три-четири живописни неща заедно с графичните. После оттам получих много покани за изложби в страната. В Бургас също включих живопис при графиката и видях, че се харесва. 
В ателието не можеш да видиш кои неща си уцелил, къде се е получило, винаги трябва да имаш нещо да те респектира, да ти казва, че не всичко е хубаво и има неща, които предстоят. В тази изложба в „Галерия 8“ във Варна, благодарение на галериста Борис Стателов, сме се опитали да намерим атмосфера. Ако беше само графика щеше да натежи, а така с живописните неща има едно дихание. Заслугата е негова. 
Пейзажите Ви също ли са рисувани от натура или са спомени, фотоси, картички?
- От натура, разбира се. Тук са показани арменската църква, както и една стара къща, която за съжаление вече не съществува. Първо я направих черно-бяло и после цветно я прехвърлих на платно, но това не винаги се получава. Важното е да се работи ежедневно, защото работейки преоткриваш много неща. Спреш ли, после по-трудно влизаш в пътя.