Димитър Механджийски, чиято 110-а годишнина отбелязваме днес, се вдъхновява от японската архитектура и природа

Димитър Механджийски, чиято 110-а годишнина отбелязваме днес, се вдъхновява от японската архитектура и природа. В последните години от живота си той живее между София и Осака и неслучайно втората му изложба е представена именно в Япония. 
УЧЕНИК НА ДЕЧКО УЗУНОВ
Димитър Манасиев Механджийски е роден на 8 октомври 1915 г. в Босилеград. През 1926 г. се установява да живее в София. През 1946 г. завършва специалност „Монументално-декоративно изкуство“ при проф. Дечко Узунов в Националната художествена академия. Той преминава и през школата на К. Цонев и Ив. Пенков.
Димитър Механджийски създава гоблени, графики и мебел. Неговите оригинални мащабни пространствени оформления, стилни интериорни и приложни творби заемат съществено място в общия комплекс на приложните изкуства, оформящи естетиката на бита. Той проектира мебели и аксесоари за дома, както и работи по множество музеи, изложби, интериори на магазини и художествени галерии, международни изложения и панаири. Димитър Механджийски участва във всички национални изложби на приложните изкуства с гоблени, мебелно художествено пространствено оформление и се налага като водеща фигура в българския приложен дизайн. Димитър Механджийски работи и като живописец, главно акварелни пейзажи. Картините, върху които той работи, са многобройни, но остават по-малко известни от неговите творби в областта на приложното изкуство и интериорния дизайн. Картините на Механджийски са предимно акварелни пейзажи и сцени с традиционна архитектура от българските градове Балчик, Созопол, Несебър, Копривщица, Карлово, Пловдив и района около София.
ПРОЕКТИ В БЪЛГАРИЯ И ЧУЖБИНА 
От 1944 г. до 1947 г. Димитър Механджийски работи  като художник в Областния комитет на Работническия младежки съюз, а от 1947 г. до 1951 г. в Централния комитет на Димитровския съюз на народната младеж. От 1951 г. до 1963 г. Димитър Механджийски е главен художник на международните панаири, организирани от Българската търговско-промишлена палата. Той проектира българските художествени изложби на световните младежки фестивали в Будапеща, Варшава и Букурещ. Оформител е на българските павилиони на международните панаири в Прага и Виена през 1951 г., Дамаск през 1954 г., Тунис през 1956 г., Солун през 1957 г., на „Експо 1970“ в Япония (с колектив), „Експо 1976“, „Експо 1977“, „Експо 1978“ в Монреал, „Експо 1980“ в Милано и др. През 1966 г. Димитър Механджийски е главен проектант (с колектив) на Криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София. Оформя пространствено Етнографския музей в Смолян (1970), Националния музей на българо-съветската дружба (1973), Националния музей „Георги Димитров“ (1975), интериора на къщата на Съюза на българските художници в Пловдив (1975), музея „Брациговска архитектура школа“ в Брацигово (1980), музея „Самоковска комуна“ в Самоков (1981) и др. В по-късните години от творческата си кариера художникът живее и твори между София и Осака. Той често пътува до Япония и се вдъхновява от японската архитектура и природа. Първата самостоятелна изложба на Механджийски е открита на 13 ноември 1986 г. в София, а втората през 1991 г. в Осака, Япония.
Димитър Механджийски е носител на званието „Народен художник“.
Художникът е членувал в секция „Художествено-пространствено оформление“ на Съюза на българските художници (СБХ) от 1951 г. Той е бил е секретар на секция „Приложни изкуства“, секретар на СБХ, а от 1976 г. до 1982 г. е заместник-председател на СБХ. От 1984 г. той е и член на Съюза на архитектите в България.
Съпруга на Димитър Механджийски е художничката Жени Механджийска (1927-1990).
Димитър Механджийски умира на 17 октомври 1999 г. в Пасадена, щата Калифорния, САЩ.
/ВСР
/АЯ/отдел „Справочна“
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Кой кой е в българската култура, с. 325; Енциклопедия България, том 4, с. 212; Кой кой е в България, с. 451; https://sbh.bg/bg/member/4141/dimityr-mehandjijski; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/258357-galeriya-lorana-predstavya-nepoznatata-zheni-mehandzhiyska-