Диригентът Милко Коларов представя по-малко познатия Владигеров и неговата театрална музика

С три събития във Варна се отбелязва 150-годишнината на театралния режисьор Макс Райнхард и творческото му сътрудничество с българския композитор Панчо Владигеров. Проектът е част от програмата „Нова музикална сцена” на варненската агенция „Елит проджектс мениджмънт”. 
Концерт под наслов „Владигеров, Райнхард и театърът” ще се състои на 3 ноември в Градската художествена галерия в сътрудничество с Международния музикален фестивал „Варненско лято”. Изявата ще гостува на 10 ноември в Шумен, родния град на Владигеров, както и на 27 ноември в Стара Загора в афиша на Фестивала на оперното и балетното изкуство.
Програмата на концерта е подготвена от композитора Милко Коларов, който ще застане на диригентския пулт пред оркестър „Симфониета”- Варна със солист Ивайло Джуров (бас). Ще бъдат изпълнени песни и инструментални пиеси от Панчо Владигеров, създадени в периода 1920 - 1932 г. за театралните постановки на Макс Райнхард в „Дойчес Театър“ в Берлин и „Театър ан дер Йозефщад“ във Виена.
По-малко познатият Владигеров
Пред БТА Коларов сподели, че идеята му за отбелязването на творческата връзка на Райнхард и Владигеров дошла при подготовката на тазгодишния фестивал „Варненско лято“. По думите му в концерта ще бъде представен по-малко познатия български композитор. Коларов е бил ученик на Владигеров десет години и четири години в живял в дома му, където е намерил песните, които е подготвил за настоящия концерт, сподели той. Избрал е като най-подходящ за изпълнението им баса Ивайло Джуров заради великолепния глас, високата ерудиция и перфектното познаване на немския език. Диригентът поясни, че има превод на една от песните на български, направен от Николай Лилиев, който е написал и либретото за операта „Цар Калоян“, но подчерта, че е привърженик на пеенето на оригиналния език, защото самото вокализиране върви с музиката и тя въздейства дори без да разбираш текста. 
„По времето, когато Владигеров твори в Берлин, градът гъмжи от музиканти и това, че избират точно него, когато е едва 20-годишен, за музикален ръководител на „Дойчес театър“ е показателно. Той прави цялото музикално оформление и записва своята авторска музика с един малък инструментален състав. Около него са били Хуго фон Хофманстал, Рихард Щраус, Бърнард Шоу, Франц Верфел, един букет, едно съзвездие, сред което той се е движил. Само година и половина по-късно след пристигането в „Дойчес театър“ Владигеров пише своята прочута Рапсодия „Вардар“, разказа Милко Коларов. 
По думите му в музиката, която композира за театралната сцена, няма заемки от българския фолклор, освен отделни интонации. Тя е написана в традициите на времето - късния романтизъм и началото на експресионизма, когато са популярни Густав Малер и Рихард Щраус. Тогава по думите му Владигеров оформя своя стил и тези контакти с невероятно високата култура са му повлияли силно. Диригентът уточни, че нашата публика го познава с „Българска сюита“, „Легенда за езерото“, „Цар Калоян“, но това са по-късни творби.
Шекспировите постановки на Райнхард
В концерта искам да обърна внимание на музиката към Шекспировите постановки, с които Райнхард е бил признат дори и от англичаните, които са се учили от него, посочи Коларов. Включени са произведения от „Венецианският търговец“, „Много шум за нищо“, песента на шута от „Дванайсета нощ“. Има и от „Кавказкият тебеширен кръг“ на Бертолт Брехт. По думите на Коларов това са все постановки, които са били събития в културния живот в Германия. 
Той подчерта, че Макс Райнхард е държал много музиката да има значително място в спектаклите му. „Някои смятат, че той е създателят на синтетичния театър, но аз мисля, че още през 1873 г. Рихард Вагнер слага началото му с „Пръстенът на нибелунга“. Неслучайно и Райнхард казва, че Вагнер е колкото композитор, толкова е и гениален драматург, защото всички текстове в оперите му са писани от него. Построил си е даже сам и театър, едно дървено здание, в което съм бил няколко пъти и ми прави впечатление, че никой не си представя да го събори и да издигне нещо друго на негово място“, каза Коларов. 
Той разкри, че Макс Райнхард е псевдоним на Мойсей Голдман, което е малко познат факт. След като в Германия се заявява хитлеристкият режим и става ясен планът за унищожаването на евреите, режисьорът се премества в Швейцария като кани със себе си и Владигеров, а крайната им цел е да заминат за САЩ, сподели още Коларов. По думите му българинът се е колебаел, но е избрал да се върне в страната си, което често е пораждало въпроса сбъркал ли е като не е тръгнал за Щатите. „Аз мисля, че не е сбъркал. Той обичаше много родината си, беше патриот до мозъка на костите си. Владигеров е фундаментът на българското музикално творчество. Създаде една школа, която са завършили почти всички български композитори след Парашкев Хаджиев. Той самият е ученик на Добри Христов и както смятам, че няма нужда Христов да бъде Артур Онегер, така мисля, че е важно като пледираме за евро-атлантически ценности, да разберем, че ние сме били в Европа и яркият пример е Панчо Владигеров“, каза още Милко Коларов.
В края на концерта диригентът на „Симфониета“ - Варна ще предложи и малко известното произведение „Дивертименто“, което съдържа няколко инструментални пиеси на Владигеров, издирени от него и направени за симфоничен оркестър. 
Проектът за сътрудничеството на Райнхард и Владигеров
включва още изложба на къщата-музей „Панчо Владигеров“, която се открива тази вечер във Фестивалния и конгресен център във Варна. След това ще бъде прожектиран филмът „Рапсодия Владигеров”, заснет в театрите, в които през 20-те години на миналия век двамата творци създават постановките си.