Дивите животни, заселили се в градовете, са невидими за хората, казва орнитологът Ивайло Иванов

Дивите животни, които са се адаптирали за живот в населените места, са невидими за хората. Повечето не ги забелязват, нямат сетива за тях, каза пред БТА орнитологът Ивайло Иванов, доброволец и член на Управителния съвет на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие. Вчера той изнесе лекция по темата в рамките на инициативата „Зелени петъци за младежи“, която Центърът организира от месец юли с екоработилници, посветени на околната среда. 
По думите на специалиста сред дивите животни, заселили се в града, са пчелите, гривяците, гларусите, таралежите, лисиците и всички те са много полезни за хората заради почистването и регулацията, която осъществяват върху други популации, които биха „експлодирали“ без тяхно участие. 
Ето какво разказа пред БТА орнитологът Ивайло Иванов за изчезналите от града видове, за адаптирането на дивите животни и за отношението на хората към тях. 
Кои са дивите обитатели, които са се заселили в последните години в градовете?
- Селищата имат свое микробиоразнообразие, като по-малките са по-бедни на дива природа, която живее сред хората. В едно село има видове като бял щъркел, щиглец, скорец, селска лястовица, домашна кукумявка, забулена сова. Някои от тях ги има и в по-малки градове, а вече и в пределите на София се виждат гнезда на щъркели. Насекомната фауна пък е доста по-богата в селата. 
В градовете има синантропни видове, които са се адаптирали за живот близо до хората. Варна е специфична, защото е на пътя на миграцията на птиците и има големи паркове, които са отворени и дават на животните възможен изход за бягство. Сред насекомите се срещат пеперуди, молци и други, които хората неглижират и дори не виждат, но на практика те също имат голяма нужда от защитни действия от човека. Напоследък, и това е логично, са чести градските популации на подивели пчели. Това е естествен процес на роене, при който те се заселват в тавански помещения, неизползваеми комини, кухини на сгради, дървесни хралупи, правят дори външни гнезда по дървета. Той е много важен заради проблема със застрашаването на живота на пчелите в селата и на полето от пестициди и препарати за растителна защита. В градовете има много възможности те да се изхранват и се получават микрорезервати. Пчелите не събират храна от земеделски култури, а от растенията по парковете, които не са малък източник заради озеленяването дори и зимно време. В града има и нектароотделящи дървета, а не е без значение, че се изхвърлят и много сладки неща от хората. 
Кои са птиците, които идват в градовете? 
- Много видове синантропизират. Необичайни са например гривяците, които не можехме да видим в нашето детство. Чели сме за градски популации в централно и западноевропейски държави, но в България беше голяма екзотика да се наблюдават освен в природата, защото водят поетаен начин на живот. Сега вече има и в градски условия, където не мигрират и заемат гнезда на свраки по дърветата, които са строени миналата година и не са разрушени. За тях най-добре е да намерят хралупа, но такива стари дървета в парковете няма заради политиката за градско озеленяване, което е парадоксално. 
Жълтокраките чайки (гларусите) също са див вид, който се е адаптирал. Все още има огромни диви колонии от тях в пределите на резервата в делата на Дунав в Румъния. Те са на пясъка, близо до села и се хранят ловувайки в реката. В България единствената запазена дива колония е на остров Свети Иван и тя е обект на проучвания от учените. Аз имам наблюдения във Варна, че през 90-те години, когато къщите и блоковете в центъра бяха ниски, популацията на гларусите беше там. Те не се адаптираха веднага към по-високите сгради, защото гнездят на покривите, и се създаде впечатление, че са намалели. После, когато покривите се изравниха, те се наместиха постепенно. Имайте предвид, че тези птици са нетърпими към визуален контакт с човека, защото за тях ние сме опасни и не бива да сме близо до гнездата им. 
Има ли бозайници, които също идват в градовете?
- Катериците отдавна са сред нас. Другите бозайници, които са представители на дивата природа в градска среда, са таралежите. Те са абсолютно повсеместни, могат да се видят във варненския парк и в кварталите. Никой не прави наблюдения на тези видове, но е факт, че аз виждам таралежи в Морската градина постоянно без да ги търся, което означава че се увеличават. 
Пресен случай са лисиците, вече има поне веднъж годишно блъснати на булеварди във Варна. На много места в Европа лисиците навлизат близо до хората, защото също като изпуснатите в природата домашни котки и кучета и те се хранят с отпадъци. Лисиците обаче все още мишкуват и нападат диви животни. 
Това означава, че те са полезни за нас, защото почистват?
- Разбира се. Всъщност почти всички диви видове, особено страстно мразените гларуси, имат огромна полезност. Те балансират популациите, защото са на върха на хранителната верига и регулират видове, с които не се храни нищо друго и има опасност да се създаде „експлозия“ на числеността им. Това не важи обаче за изпуснатите домашни животни в природата, само за дивите, които са се приспособили край нас. 
Има ли изчезнали от Варна видове?
- Да. Чел съм в художествена книга, че в алпинеума на Варна преди години е можело да се видят сини и пъстри скални дроздове, които са свързани с песъкливи и скалисти местообитания. Със създаването на Морската градина те изчезват. Също и качулатата чучулига, която до 80-те години на ХХ век бе възможно да се види в крайните райони, примерно „Възраждане“, когато още имаше свободни пространства. При застрояването популацията изчезна. Преди беше широко разпространена и градската лястовица. Тя има много видове, които показват спадове и покачвания, но те трудно се оценяват и по-скоро са на разговорно ниво. 
Врабчетата намалели ли са?
- Те никога не са били обект на систематично изследване в нито едно населено място и тезите за намаляването им са погрешни, защото не се базират на информация, придобита с научни методи. Хората спекулират с най-различни схващания. Аз самият предпазливо се отнасям към даването на характеристики и това следва да е принцип, защото всичко останало е в сферата на манипулацията. 
Кои са птичките, които можем най-често да видим във Варна?
- Най-разпространен е големият синигер, той е градска птица номер едно в България, заедно с домашните врабчета. Има и други широко разпространени видове като черният бъзролет, селската и градската лястовица, скорците, гугутките. В пределите на парковете се виждат косове и червеногръдки, все по-често от нощните птици има чухали, които са дребни сови и поради затоплянето на климата заемат все повече места. 
Как се отнасят хората към дивите обитатели в градовете?
- Много просто, не ги виждат. Нямат сетива за тях, освен това голяма част от видовете, дори тези в парковете не са толкова лесно забележими. Чуват се техните песни, но хората не ги различават, не знаят, че пеят различни видове. Може би разпознават само два-три вида през април и май, когато е пикът на размножителния период на всички.