Днес може да има само поглед отвън към българското село, каза проф. Антоанета Алипиева

Днес вече към живота в българското село може да има само поглед отвън, защото то не съществува. Няма субекти, които да го видят. Това каза специалистката по нова българска литература проф. Антоанета Алипиева, която представи за първи път във Варна своята книга „ТКЗС в българската литература”. На срещата в отдел „Изкуство“ на Регионалната библиотека присъства и директорът на издателството „Аз-буки“ Емил Спахийски. Подредена е съпътстваща изложба с илюстрациите в изданието, дело на художника Росен Йорданов. 
Книгата тръгна като идея от Ивайло Петров, който е големият автор на погрома на българското село, но за да проследя стъпките на този исторически процес аз тръгнах по дирите на ТКЗС, което развесели някои хора, но се получи много интересно, сподели авторката. Тя е установила, че литературата буквално следва живота и в много случаи го предхожда. Смята, че в нейния труд се е получил разказ в чисто човешки план за българското село от 1945 г. до днес. 
Според проф. Алипиева първите десетилетия са били наистина драматични и мрачни, защото хората са се прощавали с вековен труд и манталитет. Тогава се появяват агитационни текстове, които трябва да убедят населението, че е дошло нещо много добро. Голяма част от тях са поръчкови, предизвикани с директиви, спуснати от партията, за да се защитават трудово-кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС). 
От 1960-те години българската литература съвсем сериозно се захваща с трагедията на селото и тогава излиза големият автор Ивайло Петров с романите си ‚Хайка за вълци“ и „Мъртво вълнение“. После идват лагерите и горянското движение, в което 70 процента от участващите са селяни, на които е отнета земята. „Това са много сериозни кървави теми, но за съжаление до днес нямаме добър автор върху този материал. Имаме конюнктурни произведения, които обслужват другото знаме - антикомунизма, сподиряно с надежди, че може да те осребри като значим. Мисля, че и горянството, и лагерите все още чакат своето голямо реализиране“, посочи авторката. 
Тя изказа мнение, че през 1960-70-те години хората се примиряват с положението, защото няма какво да правят. Тогава излиза прекрасната книга „Вуцидей“ на Асен Христофоров, която с хумор и светла печал говори за тези драматични времена. Поразяваща за нея е и „Козя брада“ на Радичков с примитивния образ на Исай, който стига до убийство заради мъката по животните си. 
След това идва другият голям автор на българското село - Георги Мишев, който според проф. Алипиева е характерен със своята сатира и герои, които са полуселяни-полуграждани. Там се изследват процесите, довели до тежката миграция към градовете, след като някои остават без поминък, вилните зони на полугражданите и „чантаджиите“, които не знаят какво правят. 
Според литературния историк в днешния ден, със смяната на обществата, селото е абсолютно запустяло и започва да придобива нови форми. Сред тях са селският туризъм и богатите домове на хора, които вече не могат да живеят в града, формиралите се по друг тертип кооперации. Тя каза, че и тези явления са проследени в книгата й. „Получи се един човешки разказ за българското село, който обаче трябваше да направя, прочитайки всички закони, директиви, статистика, социология и с изненада открих, че литературата веднага облича в някакъв сюжет всяка директива“, добави още авторката. 
Тя смята, че погледът към живота в селото днес може да бъде само отвън, защото то не съществува и няма субекти, които да го видят. Елин Пелин го описва отвътре като живо и добродетелно, но това е картината до 1940-те години. Марин Георгиев е един от последните автори, които дават щрихите на все още мърдащото село през 1980-те, след което идват градските поколения. 
Това е наистина фундаментален труд, посочи издателят Емил Спахийски. Според него авторката е като един археолог и винаги намира вярната оценка. Той припомни, че „Аз-буки“ вече има студио и подкаст, където ще поканят проф. Алипиева да разкаже за своето изследване. Обърна внимание на илюстрациите на Росен Йорданов, във всяка от които има някакво намигване. Предстои и представяне на книгата в София.