Днес отбелязваме 170 години от рождението на Стоян Михайловски, авторът на „Върви, народе възродени!“

Днес отбелязваме 170 години от рождението на българския писател, поет сатирик, културен и обществен деец Стоян Михайловски, автор на химна за Кирил и Методий – „Върви, народе възродени!“. 
Михайловски е роден на 7 януари 1856 г. (19 януари – по нов стил) в Елена. Син е на книжовника Никола Михайловски и племенник на Иларион Макариополски. Учи в Елена, Търново и в Цариградския султански лицей (1868–1872 г.). През 1883 г. завършва право в Екс ан Прованс (Франция).
ПИШЕ ОТ 16-ГОДИШЕН
Заложбите си на писател той проявява още като 16-годишен. В периода 1872-1875 г. публикува в сп. „Читалище“ и „Ден“, и съобщава, че е готова за печат стихосбирката му „Трънье“. Работи като учител в Дойран, адвокат в Търново, съдия в Свищов и София. През 1878 г. в София издава в. „Софиянец“ (1878 г.), а през 1880 г. в Пловдив в. „Народний глас“. След това за известно време е помощник на главния прокурор в Източна Румелия. През август 1880 г. е назначен за началник на отделение в Министерството на външните работи. След завършване на висшето си образование през 1883 г. постъпва като съдия във Варненския окръжен съд. В края на същата година става главен секретар на Министерството на правосъдието. През 1886 г. Стоян Михайловски е избран като опозиционен народен представител във Великото Народно събрание (ВНС) и е подложен на преследване поради политическите си възгледи. След това е назначен за член на Апелативния съд.
През есента на 1889 г. постъпва като учител по френски език в Русенската мъжка гимназия. Сътрудник е на списанията „Денница“ и „Мисъл“. През 1892 г. Михайловски е учител по френски език в Софийската мъжка гимназия. По това време е избран отново за народен представител. В периода 1895–1899 г. е лектор по френски език във Военното училище и преподавател по история на литературата. По-късно става редактор на сп. „Нов живот“ (преименувано „Наш живот“). През 1902 г. е избран за председател на Върховния македоно-одрински комитет. През 1903 г. е избран отново за народен представител. Сътрудничи в литературното приложение на „Църковен вестник“. Участва и в издаването на социалдемократическия в. „Напред“.
СТИЛ И НЕЗАВИСИМ ХАРАКТЕР
Михайловски е уволняван многократно заради своя стил и независим характер. Като общественик не се обвързва за дълго с определени политически партии и течения. Мирогледът и обществената му дейност са противоречиви и това се отразява и в творчеството му. Литературната си дейност Михайловски започва още преди Освобождението. Най-значителни от обществено-историческо и литературно гледище са неговите сатири, включително остроумните му басни, публикувани главно в книгите му: „Независима борба“ (1889), „Философически и сатирически сонети“ (1895). „Нашите писачи и газетари“ (1893), „Книга за българския народ“ (1897), „Книга за оскърбените и онеправданите“ (1903), „От развала към провала“ (1904), „Днес чук, утре наковалня“ (1905).
Химнът за Кирил и Методий „Върви, народе възродени!“ е написан в Русе през 1892 г.
Писателят умира на 3 август 1927 г. в София.
ЕДИН ОТ НАЙ-ПЛОДОВИТИТЕ ПИСАТЕЛИ 
Стоян Михайловски е един от най-плодовитите писатели и публицисти в българската литература. Може да се каже, че само една незначителна част от неговото творческо литературно дело е издадена в публикувани приживе издания. По-голямата част от литературното му и публицистично наследство остава непубликувано.
За времето от първата публикувана негова литературна творба – стихотворението „Нищо друго съм неволен…“ (публикувано в списание „Читалище“ през 1874 г.), до смъртта на писателя (юни 1927 г.), името на Стоян Михайловски е постоянно присъствие в българския културен живот.
Михайловски публикува стихосбирки, басни, сатирични и философски съчинения, поеми, разкази, драми, критични бележки, рецензии, литературно-политически статии.
Първата самостоятелна издадена книга на писателя излиза в София през 1889 г. Това е поемата „Почти“. През следващите години литературното му наследство се увеличава с нови издания (1891, 1893, 1894, 1900). Стихосбирките му „Нови песни“ и „Послания“ оказват значително влияние. Поемите „Волни строфи“, „Царицата Саламбо“ (в свободен превод), както и редица други негови произведения излизат в отделни издания.
Особено литературно значение имат басните на Михайловски, публикувани първоначално в периодичния печат и по-късно събрани в отделни книги. Те се отличават с остра сатира, морална проблематика и обществена насоченост. От 1897 до 1904 г. Михайловски развива активна публицистична дейност. Неговите статии и памфлети засягат важни обществени и политически въпроси. Част от тях са публикувани във вестници като „Мир“, „Свобода“, „Балканска трибуна“ и др.
След смъртта на писателя значителна част от неговото литературно и публицистично наследство остава неиздадено или разпръснато. Усилията за събиране и систематизиране на творчеството му продължават и след 1944 г., като са издадени избрани съчинения и отделни томове.
/КБ
/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Георги Константинов „Български писатели“, 1961 г., с. 174; Иван Богданов „Българска литература в дати и характеристики“, 1966 г., с. 194–428; в. „Литературен фронт“, бр. 22/26 май 1966 г.; Стоян Михайловски „Избрани съчинения“, с. 450; Речник на българската литература, София, 1977 г., с. 393-396; Голяма енциклопедия на България, София, 2012 г., т. 7, с. 2851;