Днес се навършват 110 години от рождението на кинокритика Яко Молхов

Умееше да се радва на чуждия успех и поощряваше младите в киното, но имаше и благородството да успокоява неуспелите. Думите на проф. Божидар Манов от 2016 г. са за кинокритика Яко Молхов (1915-2001), от чието рождение днес се навършват 110 години.
Молхов е роден в село Каменица, днес квартал на Велинград, в бедно еврейско семейство. След смъртта на бащата през Първата световна война (1914-1918), семейството живее в лишения. Първоначално учи в родното си място, а от 1926 г. е в София, където завършва гимназия и започва да следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като едновременно с това работи. По време на Втората световна война (1939-1945) е принуден да прекъсне обучението си заради антиеврейските закони. Още като младеж Молхов се включва активно в левите политически среди – членува в Работническия младежки съюз, а по-късно и в Българската комунистическа партия (БКП), където заема отговорни партийни функции. Участва и в литературния кръжок „Христо Смирненски“.
След войната работи в Българската кинематография, както и като редактор в периода 1948-1952 г. в Студията за игрални филми в Бояна. Специализира кинотеория и кинодраматургия в СССР, а по-късно завършва театрознание във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (дн. НАТФИЗ). Между 1952 и 1963 г. е главен редактор на списание „Киноизкуство“, а през 1962 г. издава книгата „Кинокритика“, една от първите професионални разработки в тази област в България. По-късно работи в Студията за научно-популярни филми и оглавява отдел „Белетристика“ в списание „Пламък“ през 1973 г. Членува в Съюза на българските писатели. 
АКТИВНА ЛИТЕРАТУРНО-КРИТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ
Наред с кинокритиката, Молхов развива активна литературно-критическа дейност. Пише за проблемите на съвременната литературна критика, мемоарната и детската литература, и публикува статии за водещи български и чуждестранни автори. Превежда творби на Александър Пушкин, Валентин Катаев, Иля Еренбург. Значима е ролята му при преработката на романа „Тютюн“ на Димитър Димов, когато през 1953 г. е привлечен като редактор и контролиращ фактор в процеса на преработване на творбата.
Негови книги са сборникът от статии „Съвременни белетристи“ (1964), „Литературни хроники“ (1975), „Пловдивски силуети“ (1980), скици и етюди „Автографи“ (1983), „Времето на критика“ (1985), пътеписи „Пътуване към Америка“ (1989) и „Спомени от едно неочаквано пътуване“ (1989).
КИНО
Молхов работи и като сценарист на няколко български филма. Сътрудничи на периодичния печат с филмови рецензии, изследва историята на българското кино и влиянието на италианския неореализъм, както и превежда произведения на руски и други автори.
Автор е на сценариите към документалните филми „Той не умира“ (1949), в съавторство със сценаристите и режисьори Борис Грежов и Румен Григоров, „Кратка изповед“ (1972), режисьор Маргарит Николов и „Захари Стоянов“ (1975), режисьор Юлий Стоянов.
След 1989 г. насочва вниманието си към нови теми, сред които мястото на еврейските писатели в българската литература.
ПРИЗНАНИЕ 
Яко Молхов е носител на наградата на Съюза на българските филмови дейци за оперативна критика (1982), на първа награда за филма „Кратка изповед“ на Прегледа на научно-популярните филми във Велинград (1973), на наградата на Деветия национален преглед на документалния филм в Кюстендил – за филма „Захари Стоянов“ (1976). Получава златен тракийски ритон на Третия фестивал на късометражното кино в Пловдив (1977).
Лауреат е на Димитровска награда за приноса му в четиритомния труд „История на Отечествената война на България (1944-1945)“. Заслужил деятел на културата е (1986).
Умира през 2001 г. в Лос Анджелис, САЩ.
/ДД
/БС/ДС/отдел „Справочна“
Използвани източници: Енциклопедия на българското кино, София 2000, с. 175; Речник на българската литература, София 1977, т. 2, с. 403-404; Енциклопедия България, София 1984, т. 4, с. 330; сп. „Септември“, бр. 12, 1985, с. 227-229; в. „Дума“, бр. 6, 9.1.2016