Не деля кариерата си на преди и след. Театърът не дели публиката си на преди и след. Тя за нас винаги е била Нейно величество, казва актьорът споделя Васил Стойчев, от чието рождение днес се навършват 90 години.
Той е роден на 29 септември 1935 г. в Кюстендил, в семейството на фотограф. Завършва Образцовия икономически техникум в София. Започва висшето си образование в икономическия институт „Карл Маркс“ (днес Университет за национално и световно стопанство), където изкарва една година. През 1954 г. е приет в специалност „Актьорско майсторство“ във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (днес Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, НАТФИЗ), в класа на проф. Филип Филипов.
БУРГАС. НАЧАЛОТО...
Стойчев играе ролята на прокурора Мезон в „Американска трагедия“ на Теодор Драйзер, спектакъл, който е сред деветте на първия афиш, с който се открива учебният театър на ВИТИЗ. След като завършва образованието си през 1959 г., пред актьора се откриват две възможности – да отиде в Пазарджишкия или в Бургаския театър. По това време в София се провежда Първият национален преглед на българската драма и театър. Бургаският театър се представя със „Светът е малък“ от Иван Радоев и „Заровеното слънце“ от Орлин Василев. Тези постановки събуждат интереса на току-що завършилите театралното си образование млади актьори. Режисьорката Юлия Огнянова кани шестима от тях да постъпят в Бургаския театър. Така той, заедно с Виолета Бахчеванова, Живко Гарванов, Вълчо Камарашев, Асен Кисимов и Лилия Райнова, попадат в средата на колектив, който ги приема добре. Бургаският театър има особена популярност. В него играят народният артист Цено Кандов, Димитър Пешев, а наред с тях и по-младите: Петър Стойчев, Кина Дашева, Леда Тасева, Стоян Гърдев, Ицхак Финци, Досю Досев.
Първата роля на Васил Стойчев е на поручик Енчо Енчев от „Разузнаване“ на Лозан Стрелков. На сцената на Бургаския театър играе още в „Къщата на сенките“ от Иван Теофилов – Свежин, в „Чудак“ от Назъм Хикмет, във „Вишнева градина“ от Антон Чехов.
ЗАВРЪЩАНЕ В СОФИЯ, 40 ГОДИНИ НА СЦЕНАТА
В края на сезона Стойчев, заедно с Виолета Бахчеванова и Живко Гарванов, са поканени в Народния театър „Иван Вазов“, като пред тях се открива възможност при успешен дебют да бъдат приети в състава на театъра. Стойчев прави своя дебют на най-голямата ни сцена с постановките „Пред буря“ и „Иван Шишман, които дават старт на неговата продължителна и значима кариера.
В периода 1960-1999 г. играе на сцената на Народния театър, като има и изяви в Театър „199“. Там, през 2015 г., заедно със съпругата си Виолета Бахчеванова, оставят своите отпечатъци на Стената на славата пред театъра.
Стойчев се учи от имена като Константин Кисимов, Владимир Трендафилов, Апостол Карамитев, Спас Джонев, Йордан Матев. Още в началото на творческия си път е убеден, че актьорът трябва да играе с готовност всякакви роли – малки и големи, за да може след време върху основата на натрупаното да извае образите на няколко герои, които ще оставят трайна следа и ще се запомнят.
Появява се на сцената като Сергей Сугробин в „Битка по пътя“ от Галина Николаева, в „Под игото“ по Иван Вазов, на Вълко Митьолов в „Глас народен“ от Георги Караславов, на Виктор Каренин в „Живият труп“ на Лев Толстой, на Алексей от „Егор Буличов и другите“ на Максим Горки, Беналкасар от „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов, Чепурной и Вагин в „Деца на слънцето“ от Максим Горки, Батарцев от „Протокол на едно заседание“ на Александър Гелман, Борис Иванич от „Единственият свидетел“ на Ариадна и Пьотр Тур, княз Валковски от „Унижените и оскърбените“ по Достоевски, Сина от „Всичко е свършено“ на Едуард Олби, Николай Потехин от „Чудаци“ на Максим Горки, Казънс от „Майор Барбара“ от Бърнард Шоу, Доцент Азманов от „Нощем с белите коне“ по Павел Вежинов, Математикът в „Животът на Галилей“ от Бертолт Брехт, Мъжът в „Нерви за любов“ от Кирил Топалов, Лоял от „Тартюф“ от Жан-Батист Молиер, Венцел фон Нахтхайм от „Кетхен от Хайлброн“ от Хенрих фон Клайст.
КИНО, ТЕЛЕВИЗИЯ, РАДИО...
Васил Стойчев не се ограничава само с изяви на театралната сцена, изявява се и в киното, в рецитаторското изкуство, пред микрофона (включително радиотеатъра на Българското национално радио) и зад кинокамерата, както и в телевизионния театър.
Участва във филмите „Таралежите се раждат без бодли“ (1971), „Началото на деня“ (1975), „Над Сантяго вали“ (1976), „Йо-хо-хо“ (1981), „Маневри на петия етаж“ (1985), „Под игото“ (1990). Оставя трайна следа в киното с образа на Калоян от първия цветен български исторически филм „Калоян“, излязъл на екран през 1963 г.
Особено активна е рецитаторската му дейност. Майсторското му изпълнение (често заедно с Виолета Бахчеванова) неведнъж е вълнувало стотици слушатели. Незабравими остават вечерите, когато той и съпругата му изпълняват едни от най-хубавите си рецитали – „Вулканите на Мексико димят“ по текст на Лиляна Стефанова.
Значителна част от времето, през което не е зает с работа в театъра, Васил Стойчев посвещава на кинодокументалистиката. Едни от най-вълнуващите кадри е заснел по време на гастролите на театъра в Братислава, Прага, Бърно, Букурещ, Белград, Лайпциг, Берлин, Москва. В тези филми той се стреми да улови и атмосферата на страната, в която гостуват актьорите.
От 1982 до 1989 г. е секретар на Съюза на артистите в България.
В продължение на повече от четири десетилетия се изявява и активно в дублажа на филми и сериали, сред които „Великият диктатор“, „Дързост и красота“, „Мечо Пух“, „Смърфовете“, „Лейди и скитника“, „Драконът, моят приятел“.
Откакто се помни, Васил Стойчев е женен за Виолета Бахчеванова и не може да си представи живота без нея, както казва той. Те са сред малкото в артистичната гилдия, които запазват хармоничния си брак и твърдят, че са щастливи и напълно доволни от всичко постигнато.
Васил Стойчев умира на 15 юли 2020 г.
ПРИЗНАНИЕ
Васил Стойчев е удостоен с най-високите държавни и професионални отличия за своята дейност.
На 24 май 1977 г. получава званието „Заслужил артист“, а на 24 май 1986 г. – „Народен артист“. През 2013 г., заедно със съпругата си, е отличен с наградата на Съюза на артистите в България – „Икар“, за цялостен принос към театъра. Това е първият път, когато наградата се присъжда на двама души едновременно.
На 21 май 2015 г. му е присъдена и престижната културна награда „Златен век“ (печат на Симеон Велики).
Тази година се навършват 90 години от рождението и двамата артисти и съпрузи. В тяхна чест се организират разнообразни културни събития и инициативи, които са част от усилията да се отдаде заслужено признание на двамата творци и да се запази споменът за техния значим принос към българската култура.
/ДД
/РШ/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, Личности; БТА, Дневен календар; Енц. Б-я, т. 6, с. 466; в. „Труд“, 29.9.1995 г.; в. „Труд“, 29.09.2006 г. и 2007 г.; ВИНФ, 21.05.15; ВИНФ, 27.3.2013; ВИНФ,15.7.20; в. „Стандарт“, бр.8129/26.9.2015 г.; https://www.bta.bg/bg/news/lik/971009-izlozhbata-zaedno-po-patya-otbelyazva-90-godini-ot-rozhdenieto-na-vasil-stoych; https://radiofmplus.bg/novini/rezhisyorat-yavor-gardev-e-s-5-nominacii-za-nagradite-ikar; https://impressio.dir.bg/litsa/toy-napusna-teatara-zaradi-neya-a-tya-pobarza-da-go-posledva-v-otvadnoto