Дните от Страстната седмица са най-значимите през годината за православните вярващи, а богослуженията са специални, каза за БТА проф. Иван Желев

Дните на тази седмица, наричана Страстна седмица заради страданията и смъртта на Иисус Христос на кръста, са най-значимите за православните вярващи. В това православните се различаваме от католици и протестанти, които наблягат повече на Рождество Христово. То също е важно събитие в живота на Църквата, защото отбелязва раждането на Спасителя на света. Но ние наблягаме на Възкресението, защото то е победата на живота над смъртта, още повече, че непосредствено преди него е и изкуплението на цялото човечество, което въплътеният Божи Син извършва с кръстната Си изкупителна жертва. Тъкмо затова на Страстната седмица се обръща толкова голямо внимание, каза за БТА богословът проф. д-р Иван Желев, който е автор на рубриката „Православен календар“ в Българската телеграфна агенция. 
Богослуженията в храмовете са специални, изпълняват се само през Страстната седмица. Те не само са по-продължителни, но и молитвите, и песнопенията в тях не са обичайните, които се редуват през останалите седмици на годината. Църковните химнописци още от четвърти век и по-късно съставят едни от най-вдъхновените си поетични произведения, посветени на Божия промисъл за спасението на цялото човечество от робството на греха и смъртта. Те говорят подробно за срещите и разговорите на Христос в тези последни дни от Неговия живот, за чудесата, които Той извършил, за последните наставления към последователите Му. Паметта за всичко това прави дните на настоящата седмица наистина специални, поясни проф. Желев.
Той отбеляза, че в утринните и вечерните богослужения през Страстната седмица съпреживяваме събития, изпълнени с чувства на състрадание, самота, страх, предателство, болка и тъга, но които накрая ще доведат до радостта от Възкресението. Това е време за молитва, размисъл и съсредоточаване върху важността на предстоящите спасителни събития.
В навечерието на първите три дни се изпълнява така нареченото Последование на Жениха, в което богомолците се подготвят за предстоящото предателство, за залавянето, за съденето и разпъването на Иисус Христос на кръста. Според църковната метафора Христос е женихът, младоженецът, а Църквата е невестата. Още в първото песнопение в Неделя на Цветница вечерта се пее: „Ето, Женихът идва в полунощ и блажен е оня, когото Той намери буден....“. С това песнопение започват богослуженията също в понеделник и вторник вечер. Освен това, се дават примери от Стария и от Новия Завет, които напомнят на всички за важността на духовната чистота, смирението и любовта към ближния. 
Сутринта във Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда се отслужва великопостната „литургия на предварително осветените дарове“. Тя е по-кратка и с по-малка тържественост от обичайната литургия, но се дава възможност за причастяване на вярващите.
На богослуженията през Страстната седмица са предвидени повече на брой евангелски четива, които са и с по-голям обем. Те въвеждат богомолците в атмосферата на тези последни дни преди кръстната смърт на Спасителя, каза проф. Иван Желев.
По думите му четивата разказват какви конкретни събития са се случили тогава и кои поучения и наставления Иисус Христос е изрекъл в седмицата на най-големите Си изпитания и страдания. 
Във Велики четвъртък сутринта се отслужва по-продължителната литургия на св. Василий Велики, а след нея се извършва Велик маслосвет (освещаване на растително масло за помазване) с четенето на седем апостолски и седем евангелски четива. На литургията вместо по-тържествената „херувимска песен“ се пее молитвата „На Тво­я­та тай­на вечеря за учас­т­ник ме при­е­ми днес, Си­не Бо­жи, за­що­то ня­ма да из­дам на вра­го­вете Ти тай­на­та, ни­то це­лув­ка ще Ти дам ка­то Юда, но ка­то раз­бой­ни­ка (на кръста) Те из­по­вяд­вам: спом­ни си за ме­не, Гос­по­ди, ко­гато дой­деш в цар­с­т­во­то Си!“.
Вечерта се отслужва последованието на Христовите страдания с четенето на 12 евангелски откъса, от които първият е особено дълъг. Откъсите са подбрани от последните глави на четирите евангелия, където са предадени събитията през последните дни от земния живот на Спасителя. В този ден се припомня и за последната вечеря на Христос с дванадесетте апостоли, наречена тайна вечеря заради извършеното на нея за пръв път тайнство, тоест свещенодействие на претворяването на хляб и вино в тяло и кръв Христови. Припомня се молитвата в Гетсиманската градина, залавянето и съденето на Иисус пред религиозния и светския съд, поясни богословът.
Велики петък е връхната точка на скръбните преживявания около осъждането, разпъването и смъртта на Иисус Христос на кръста. Евангелистите свидетелстват, че не само хората, но и природата е потресена от тази върховна несправедливост. В този ден не се извършва литургия, защото тя сама по себе си е радостно събитие. Денят обаче е запазен за скръбен помен и съпреживяване на случилото се с Изкупителя и Спасителя на света, каза проф. Желев.
Той отбеляза, че вечерта в петък се извършва така нареченото Опело Христово. Върху маса в средата на храма се поставя плащаницата, платно с изобразено сваленото от кръста мъртво тяло на Христос, заобиколено от света Богородица и апостолите. Вярващите също заобикалят това изображение и пеят: „О, Христе, Животе, в гроб си бил положен...“. Пеят се три погребални поеми на сравнително лесен за изпълнение напев, за да могат всички да припяват и да изразят чувства на печал, но и на преданост и обич към Иисус Христос, пожертвал се „заради нас и заради нашето спасение“, както е казано в Символа на вярата.
Във Велика събота сутринта се отслужва отново Василиевата литургия, като в началото ѝ се четат откъси от Стария Завет, от пророческите книги, в които се говори за победата над смъртта. Вместо „херувимска песен“ отново се пее нарочна молитва - „Да за­мъл­чи вся­ка чо­веш­ка плът и да зас­ти­не със страх и тре­пет, и ни­що зем­но да не мис­ли...“. За­що­то „Ца­рят на ца­ру­ва­щи­те и Гос­под на гос­по­да­ру­ва­щи­те“ е зак­лан като жертвен Агнец и отда­де Се­бе Си за живота на света, обясни проф. Иван Желев.
Той обясни, че вечерта (по залез слънце) в този ден няма богослужение, както е обикновено във всички дни през годината. Малко преди полунощ обаче започва службата за Възкресение Христово. Първо се чете евангелски откъс, разказващ за събитието на самото Възкресение, и веднага се обявава „Христос воскресе!“, „Христос возкръсна!“. Свещенослужители и певци, цели хорове, а често и всички вярващи запяват химна на Възкресението „Христос воскресе из мертвых...“ - „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си порази смъртта и на онези, които са в гробовете, дари живот!“. 
Това обикновено се прави на открито, пред вратите на храма, а след това всички влизат в храма и там започва утринната, последвана от пасхалната, великденската литургия. „Христос воскресе!“ се повтаря гръмко и радостно десетки пъти, това остава и като поздрав на християните в продължение на 40 дни, до навечерието на Възнесение Господне.
Възкресението се нарича и Пасха, което е еврейска дума и техен празник, но ние я наричаме „Пасха Христова“, защото Възкресението е станало след еврейския празник Пасха. Но то има друг смисъл и значение - на избавлението не само на определен народ, а на цялото човечество от господството на греха и смъртта, обясни богословът проф. д-р Иван Желев.