Проучване на ДНК от октоподи разкри, че антарктическата ледена покривка вероятно се е разрушила преди 120 000 години при температури, подобни на днешните, предадоха ДПА и АФП, позовавайки се на изследователи.
Австралийски и новозеландски учени сравниха генетичните профили на октоподи на Турке, открити в моретата Уедъл, Амундсен и Рос в Южния океан в Антарктида. Данните сочат генетична свързаност, датираща от последния междуледников период - отрязък време от между 130 000 и 115 000 години, характеризиращ се с по-топъл климат от днешния, с по-високо световно морско равнище и по-малки ледени покривки.
Проучването, публикувано в списание "Сайънс", помага да се отговори на дълго обсъждания въпрос дали ледената покривка на Западна Антарктика е рухнала в онзи период.
"Тази генетична свързаност би била възможна само ако по време на последния междуледников период е имало пълно срутване на ледена покривка и това е отворило морски пътища, свързващи днешните морета Уедъл, Амундсен и Рос", обясни ръководителят на изследването Ян Стругнел от австралийския университет "Джеймс Кук".
"Това е позволило на октоподите да пътуват през отворените проливи и да обменят генетичен материал, който можем да видим в ДНК на днешните популации", казва постдокторантката Сали Лау.
Стругнел отбеляза, че през последния междуледников период "средните глобални температури са били с 0,5-1,5 (градуса по Целзий) по-високи от прединдустриалните нива, а нивото на световния океан е било с 5-10 метра по-високо от днешното".
"Това, което прави тази ледена покривка важна, е, че в момента Антарктида има най-голям принос за покачването на морското равнище в световен мащаб. Пълното й разрушаване може да повиши нивото на Световния океан с между три и пет метра", казва тя.
"Разбирането на това как е била конфигурирана тази ледена покривка в близкото минало, когато глобалните температури са били подобни на днешните, ще ни помогне да подобрим бъдещите прогнози за повишаване на глобалното морско равнище", продължи Стругнел.