До 10 години гръбначно-мозъчните травми ще бъдат лечими, смята проф. Антон Тончев

До 10 години парализата след гръбначно-мозъчна травма ще бъде лечима, прогнозира пред БТА проф. д-р Антон Тончев, невробиолог и директор на Научноизследователския институт в Медицинския университет във Варна. Той уточни, че последните сериозни постижения в тази област са представени от японски учени от Института по регенеративна медицина на най-големия частен университет в Япония пред участниците в мащабния научен форум Black Sea Neurogenesis, чийто организатор бе висшето училище във Варна.
През последните 20 години познанието за това как се образува една нервна клетка преди раждането се задълбочи изключително много, посочи Тончев. По думите му учените акцентират върху тези изследвания, тъй като това знание помага, за да се постигне възстановяване на образуването на клетки в мозък, който вече не го прави. Тончев уточни, че преди около 10 години японски изследовател е открил начин клетки, които не са стволови, да бъдат препрограмирани като такива, а след това – допрограмирани да правят мозъчни, бъбречни или чернодробни структури. Този научен пробив води и до постижението за лечение на гръбначно-мозъчна травма, която се счита за най-трудно лечимата от всички заболявания на централната нервна система, обясни ученият. Той допълни, че по време на форума японският екип е представил своя успех. Взети са клетки от кожата на пациент, парализиран от шията след катастрофа, които са преобразувани в стволови, а след това – в нервни. При трансплантацията те са направили малки неврони в кухината на гръбначния мозък, където е била увредата от травмата. Ползването на клетки от самия пациент разрешава два проблема, каза още Тончев. По думите му така няма риск пациентът да ги отхвърли след трансплантацията. Освен това, не възникват и никакви етични въпроси.
Японският екип отчете, че от четирима пациенти, на които е извършена такава трансплантация, единият е станал и проходил, а другите имат значително подобрение – все още са в инвалидна количка, но могат да движат части от тялото си, допълни Тончев. Той уточни, че сега японските учени анализират защо не всички са реагирали по един и същ начин на лечението.
На конференцията са представени и други постижения, при които са използвани технологии, сходни на японската. По думите на Тончев пробив има и в офталмологията, където учените отчитат, че са постигнали лечение на някои видове слепота. Активно се работи и срещу болестта на Паркинсон, като първите резултати от клинично изпитание показват подобрение при пациентите, допълни Тончев. И прогнозира, че до 10 години тези постижения вече може би ще бъдат широко приложими в практиката.
Учените във Варна също има с какво да се похвалят, каза още директорът на института. По думите в крайморския град на този етап се работи с експериментални подходи, а не с директни транслации. Целта на екипа е да намери нови гени, които се различават в стволовите клетки на приматите спрямо често използваните миши модели, обясни Тончев. Той допълни, че ако не се познават разликите в генната експресия в различните видове, е по-трудно да се формулира стратегия за лечение. Причината е, че в различните видове стволовите клетки се държат по различен начин, уточни ученият. Той припомни, че приматите - човекът и маймуните, имат гънки в мозъка, докато други бозайници нямат, техният е гладък.
Тончев посочи, че варненските учени вече са изолирали гени, които имат различна роля при приматите и при мишките. При маймуните те предизвикват делене на стволовите клетки, а при мишките нямат изява, каза ученият. И допълни, че в момента се правят инвитро тестове, които ще покажат какъв ще бъде ефектът при човек.
Мозъкът трябва непрекъснато да се упражнява, да се натоварва, обясни Тончев. Тъй като в съвременния свят не е нужно да се запаметява информация, то трябва да се намират цели, които да занимават мозъка, каза ученият. Според него в това отношение четенето е много полезно. Хората, които имат разнообразни задачи и цели и работят по тях, натоварват мозъка си и той поддържа ниво, посочи Тончев. И с усмивка обобщи, че най-важното е човек да мечтае, защото изкуственият интелект това не го може.
Четвъртото издание на форума Black Sea Neurogenesis, което се проведе в Албена, събра водещи експерти от  Япония, САЩ, Германия, Испания, Швейцария, Великобритания, България. Провеждането на конференцията бе подкрепено от Европейския Съюз по проект TRANSTEM на Европейската комисия.