Добивът на полезни изкопаеми в Африка заплашва оцеляването на 30% от популациите на примати

Минното дело в Африка заплашва оцеляването на 30% от популацията на приматите. Това установиха изследователи от германския Център за интегративни изследвания на биоразнообразието (iDiv), Университета „Мартин Лутер“ в Хале-Витенберг (MLU) и природозащитната организация с нестопанска цел Re:wild, съобщи iDiv.
Техните резултати са публикувани в списание „Сайънс адвансис“ (Science Advances).
За първи път международен екип от учени систематично изследва въздействието на добива на природни ресурси върху местообитанията на африкански горили, шимпанзета и бонобо. Те стигат до заключението, че оцеляването на повече от 180 хиляди индивида е застрашен от добив на полезни изкопаеми. Това е около една трета от популацията им.
„Учените проучиха условията на голям брой мини, разположени в 17 различни страни в Африка. Анализът показа, че много от тези обекти и свързаните с тях буферни зони са разположени близо до най-населените местообитания на шимпанзета, горили и бонобо в Либерия, Сиера Леоне, Мали и Гвинея“, пише в доклада.
До този извод стигат група еколози и приматолози, ръководени от Джесика Юнкер, изследовател от университета „Мартин Лутър“ в Хале. Те изучават как добивът на боксит, кобалтова руда и други минерали в тропическите и екваториалните африкански страни влияе върху състоянието на местните популации на шимпанзета и бонобо.
Учените анализират сателитни изображения на района, получени преди и след изграждането на мини и други минни предприятия. Също така проучват как се променя състоянието на природата в зони с диаметър 10 и 50 километра от мината. Сравняват тези данни с местообитанията на трите вида човекоподобни маймуни в различни региони на Западна, Централна и Източна Африка.
Оказа се, че местообитанията на примати и минното дело се припокриват значително, в резултат на което добивът на ресурси заплашва живота на около 30% от популациите на маймуните. Този проблем е особено остър в Гвинея, където добивът на природни ресурси се отразява негативно на живота на 83% от местните популации на шимпанзета, около 23 хиляди индивида. В същото време  най-засегнати от маймуните са от централните райони на Африка, където около 135 хиляди индивида от шимпанзета, бонобо и горили живеят опасно близо до мините.
„Минодобивните компании трябва да насочат усилията си към минимизиране на въздействието на своите дейности върху човекоподобните маймуни и да прибягват до използването на различни механизми за компенсиране на щетите върху биоразнообразието. Това трябва да се съблюдава при провеждане на минни проучвания. Те се правят изключително рядко поради лошото ниво на законова регулация“, обобщава изследовател в екологична организация.