Добрите примери за привличане на туристи за културен туризъм бяха тема на дискусия между музейни специалисти

Добри примери за привличане на туристи за културен туризъм бяха обсъдени във втория панел на конференцията „Развитие на културния туризъм в България“, която се състоя днес в София. 
Панелът бе открит от модератора Антон Пенев, директор на Общинско предприятие „Туризъм“ София. Той въведе аудиторията в темата на дискусията и представи проблемите, които бяха обсъдени от панелистите.
Инж. Катя Стоянова, директор на Историческия музей в Петрич, запозна присъстващите с трансформацията на регионалния музей след откритията в Хераклея Синтика. Тя обърна внимание на факта, че се е наложило да се разширява регионалният музей в Петрич, което е било постигнато чрез засиления интерес към обекта и държавно инвестиране чрез програмни проекти.
„Само за една година, след като се реализира проектът по реставрация и социализация, посетителите се увеличиха повече от четири пъти, което е показателно за икономическия ефект на развитието на културния туризъм и инвестициите в него,“ каза тя.
Въпреки това, инж. Стоянова подчерта, че съществува затруднение във воденето на диалог между институциите и трябва да има ясно установени канали за комуникация, за да се постигнат резултати. „Губим изключително много време в това да се доказваме, да се борим и всъщност да осъществяваме този диалог и тази комуникация между тези институции,“ каза тя.
Даниел Цеков уточни, че Рилският манастир продължава да бъде една от най-посещаваните туристически обекти в България. Той съчетава духовност, история и култура и привлича поклонници, туристи и вярващи не само от страната, но и от чужбина – включително Италия, Испания и други държави „Иконите и сцените, които се изобразят в манастира, не са само ценни за българския народ. Те събират огромни интереси, но и за всички християни“, каза той.
Цеков отбеляза, че изпълнението на ремонтните дейности преминава през множество институции – министерства, комисии и други органи. Това забавя процеса и подчертава нуждата от координация между културните и туристическите институции в България.  „Трябва да има, аз ги мисля, едно особено обсерватория, което ще се занимава с подобни комплекси, които поддържат изключително скъпи майстори,“ каза той.
Светлозар Тодоров, директор „Културен мениджмънт“ на Регионалния етнографски музей на открито „Етър“ подчерта, че „Етъра“ работи без почивен ден. Единствено за Коледа и на 1 януари работното време е намалено с два часа. Той отбеляза, че това е единственият музей, който има хотел и е единственият етнографски музей на открито у нас.
Тодоров посочи, че неразделна част от мисията на музея е да създава и неповторими спомени. Разработена е програма с преживявания, творчески активности, занимания деца и ученици, както и семеен билет с творческо преживяване и тематични семейни игри.
Директорът на Регионален исторически музей – Варна д-р Игор Лазаренко каза, че структурата на музея е доста голяма и разнородна. „Разбира се, има обекти с много висока посещаемост, която се предразполага от самите обекти и мащабите им. А другите – със сравнително ниска, буквално, колкото да си платят таксата смет и общинските такси“, уточни той.
Лазаренко отбеляза, че варненският музей е един от най-старите в България и посочи, че музеят има над стогодишна традиция в посрещането на посетители.
Във Варна се намира и може би най-старият учебен музей, направен през 1985 година от Димитър Димитров и Иван Иванов, уточни Лазаренко. Той разказа, че в него децата могат да се занимават с дейности, които вече са позабравени – като стрелба с лък, тъкане, дейности, свързани с празниците. Имаме различни клубове за възстановки за общуване с различни по-стари предмети.
Варна, има много предпоставки за развитие на туризъм, уточни той. Той цитира данни, според които между 8 и 10% от туристите във Варна са посетили музеите, каза още директорът на Регионалния исторически музей - Варна.
Както БТА писа, днес в София се провежда първата конференция „Развитие на културния туризъм в България“. Форумът беше открит от министрите на туризма Мирослав Боршош и на културата Мариан Бачев. На събитието присъстват представители на различни министерства и общини, на културни институции като Националния исторически музей, Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, Софийска опера и балет, на туристическия сектор и на неправителствени организации ще очертаят посоки за развитие на културния туризъм в страната.